вторник, 10 ноември 2009 г.

разходка в нощта

Средата на ноември е почти. През деня се опита да вали и развали планираната ми разходка. Както ми припомни една приятелка, "животът е това, което се случва, докато си правим планове за него". :) Получих предложение за разходка със законната половинка след вечеря и приех. Имах нужда от движение. Очаквах да е хладно и бях приятно изненадана от топлия полъх на лекия ветрец край реката. Говорихме, по-скоро аз говорих, май с годините ставам все по-бъбрива. Тази вечер имах "добър" слушател и говорех...говорех... едва ли казах нещо смислено :).
Докато вървях мислите ме върнаха в едни пролетни нощи... Тогава пак бях на разходка... с друг... Върнаха се мисли и усещания... Вълнуващо беше... малко объркващо... малко безумно... хубаво беше...
Едва ли ще се повторят онези пролетни разходки... с разговорите, които така ни завладяваха, че загубвах представа за времето... Явно всичко е със времето си... Най-голямата истина е, че бяха безумни... но пък истински...
Сега? Сега имаме чашата топъл чай в приятна компания... имаме прегръдки, които стоплят душите ни... имаме мигове откраднати от официалното ни ежедневие... Хубаво е! Много хубаво... топло... нежно... страстно... спокойно...
Утре? Вярвам в утрешния ден... Искам си тези мигове...
Ах, и аз съм един мечтател... Но как да се живее без мечти?
Това кратко послание винаги ми дава сили да продължа с вярата и мечтите в утрешния ден. И продължавам! Мисля, че винаги ще опитвам...
Просто искам да бъда щастлива... вярвам, че го заслужавам.

2 мнения:

Nezabravima каза...

Всеки го заслужава! Пожелавам сбъдване!:)

Аmazonka каза...

Благодаря!
Бъди щастлива и ти!
:):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner