Безценно е когато усещаш, че някой мисли за теб, притеснява се за теб, грижи се за теб!
Това е отговора на всичките съмнения, появили се някога, без причина дори.
Освен усмивка, друго няма в мен. Слънчево ми е. Топло ми е.
Прегръдка, в специалните ни пет минутки, е енергия и топлина за следващите ми дни.
Благодарност и любов преливат в мен...
Щастлива съм!
График чувствата ми нямат.
Отпуска не ползват.
Умора нямат.
Сезони не признават.
Освен един - сезонът за любов.
Целогодишен е.
Целоживотен е...
Любовта не се изчерпва.
Начало има, но е тя безкрайна.
Граници си няма и не признава да й ги чертаят.
В мен любов расте и цялата любов съм аз.
Когато с теб съм...
Когато с мен си...
Когато заедно сме и сме НИЕ...
Август е тъга...
Особена и лепкава. Като сладкото от круши...
Хладните сутрини напомнят за край. Обедните припеци са последни опити за доказване на лятото. Залезите са рошави и розовоцветни. Щурчовите концерти са безгрижие и лятна нощ.
И тъга...
Необяснима е. За нежелан край. За желания за още нещо.
Тъга от несбъднатост.
Тъга от прекалена ангажираност.
Тъга от липса и тъга от изобилие.
Тъга...
Все още няма средата на август и би трябвало лятото да е в разгара си, но...
Сутрин искам да е лято, вечер искам да е есен.
От няколко дни сутрин събирам жълти листа от двора. Липата вече се прощава с лятото и протяга ръка към есенна позлата.
А жълтите круши нагарчат от сладост... и тъга...
Днес любовно е в Земите Амазонски...
Реките пълноводни са от сълзи от щастие... Бурите са страсти днес пробудени... Слънцето изгряло в погледите влюбени... Ветровете полъх са от нежност разменена...
Казах ли? Любов извира днес в Земите...
Усещаш тялото ми топло, за тебе зажадняло. Тялото ми днес такова е. Осъзнах, че днес си го харесвам. Да, може да е и по-различно. Но днес си е такова. И аз съм благодарна, че с него радост ти дарявам, че ти на мен даряваш радост.
Телата нямат нужда днес от думи, за да покажат чувствата стаени в тях. Чувства - урагани от желания и страст.
Когато за любов говорим, все душите и сърцата се намесват. Но днес телата най-дълго си говорят... Ненужно е да се разделя любовта. Тя една е. И е пълна, когато и душите, и сърцата, и телата в хармония се понесат...
Днес ми е любовно...
С теб ми е любовно...
Душите се прегърнаха, сърцата се усмихнаха и телата полетя в най-вихрения танц на любовта...
Може би... това Любов е ;)
Обичам те!
.
"Няма от какво да се притесняваш." - каза ми го...
Да, знам, че е така. Сигурна съм, че няма нито една причина да се съмнявам и притеснявам.
Това, което имаме вече шест години е достатъчно голямо и силно, за да си причинявам сама излишни съмнения.
И все пак... Боли ме не от съмнения, а от невъзможност... Невъзможност да съм до теб, да си до мен.
Знам, че така трябва, но... Пак ми е тъжно...
Още един ден ще си отиде... И утре няма да ми е по-леко...
Знам, че ще го понеса...
Знам, че и на теб не ти е лесно... Знам, че ти липсвам...
Но така трябва...
Обичам си те!
Обещавам ти, че няма да плача...
.
Шест години...
И много, и малко...
За шест години имахме много и различни моменти. Научихме много един за друг, научихме много за себе си.
Незабравимите ни моменти се увеличават с всеки изминал ден. И ни стават все по-ценни.
Нещо, което започна неочаквано, непланирано, необещаващо кой знае
какво бъдеще, се оказа, че вече шест години за нас е нещо прекрасно. То е
прекрасна реалност, усмихнато минало и бъдеще изтъкано от надежди.
Началото бе изключително вълнуващо от новото, от забравените желания, които с теб
съживихме.
Едно бързоразвиващо се начало, което би довело до бърз край. Вероятно такъв край не би учудил никой. Но...
Но нещо се случи... Нещо прекрасно... Усещанията, вълненията се
усилваха с всяка наша среща. Допирните ни точки ставаха все повече.
Желанието да правим повече неща заедно задълбочи опознаването на другия.
А
познаването пък води до желание за повече общи моменти.
Вече шест години ние вървим по нашия си път. Той стана
наш с времето. Времето понякога е лош помощник, но за нас е
добър приятел. Времето е проверка и ние сме я издържали. Времето прави
нещата по-пълни, по-истински, по-дълбоки, по-вълнуващи, по-смислени,
по-... наши...
В началото ме впечатли /казвала съм ти го/ "ние" което ти казваше.
"Ние ще помислим, ние ще направим, ние..." Може би затова много бързо
почувствахме, че
аз и
ти се превърна в
ние.
Ние е когато не си сам. А никой от нас не обича да е сам. /Въпреки, че
някои често повтаряха, че
обичат да са сами./
Нашето НИЕ е прекрасно. Сигурна съм, че е истинско. То ме кара да
се чувствам сигурна до теб. Мисля, че и у теб има подобно усещане.
Всъщност, сигурна съм. :)
За тези шест години разбрах какво е Любов. Сигурна съм, че и ти го разбра. Сигурно милион пъти ти казах
Обичам те! И всеки път това е истината. Истината, която е в сърцето ми. Сърцето, което ти правиш да бие със страст и живот...
Да,... живот... С теб се чувствам истински жива. Този живот успявам да дам дори на дните си, когато не съм до теб. Благодаря!
Има много неща, за които да ти благодаря. Благодарила съм ти.
Винаги от цялата си душа и сърце. И пак ще ти благодаря. За всеки миг с
теб...
Благодаря ти, че ме караш да се чувствам обичана. И обичаща...
Нуждаем се от радост, от любов. За да можем да усещаме истински и пълно всеки миг днес.
Освен това, за тези шест години имахме възможност да посрещаме и
бъдещето си, което се превръщаше в прекрасно настояще, а след това в
минало, изпълнено с топли и усмихващи спомени.
За шест години имахме мечти. Някои се изпълниха. Дори и от ония,
най-смелите. Имахме усмивки. Имаме усмивки. Имахме сълзи. /Някои май и
повече. Ама какво да я правим?... ;)/ Но няма да забравим и другите сълзи... от щастие...
Щастие...Казват, че щастието се разбирало когато го загубим. Не искам да го губя. Знам, че и ти не искаш.
За шест години разбрахме какво е щастие. Разбрахме го заедно. Щастието е споделеност. То е отдаденост. То е любов...
Да, всичко е любов...
Благодаря! За всичко!
И за любовта!
.
Хубаво е когато погледнеш в очите на любимия да прочетеш в тях и неизреченото. Хубаво е когато предугадил желанието му го изненадаш без думи. Една прегръдка може да каже повече от хиляди думи. Един поглед може да разкаже миналото. Една целувка ти рисува бъдещето...
Без думи...
Две думи могат да спасят живот. Две думи могат да те пратят в пропаст. Могат в полет да те извисят. Две думи сила са неземна...
Хубаво е когато погледнеш в очите на любимия да прочетеш в тях и неизреченото. Но е хубаво и да чуеш мислите и чувствата.
Имаме сетивата си, за да възприемаме света в пълната му цялост. Не би трябвало да се лишаваме от ни едно възприятие, което ни се полага. За да познаем същността си...
Страхуваме се от рутина и скука в дните, в отношенията, в чувствата.
Ненужен е страхът когато знаем какво искаме и какво не искаме. Още повече когато знаем какво можем. А ние вече го знаем...
Нужно ни е да си спомняме по-често, че е едно да си знаем нещо, а друго е да си го казваме и показваме, така че всичките ни сетива да са в хармония.
Хармонията не познава страхове. Тя е надежда, тя е любов, тя е бъдещето ни...
