сряда, 18 декември 2013 г.

разни мисли...

Мислех, че тази година ще е различно. Надявах се мислите за отчетност да не се навъртат на границата на отминаващата и идващата години. А те, дори по-рано ме връхлетяха. 
Да, точно е - връхлетяха ме. Не виждам причината. Обикновено такива отчети и равносметки се правят когато голяма промяна се планува. Или когато не е планувана, но необходимост е назряла. А сега нито промяна искам, нито има необходимост.
Да, искам промяна, но тя ще е толкова голяма... Убеждавана съм, че не е необходима, че е невъзможна... Но на малко ли невъзможни неща се радвам в дните си?
Да, промяната много я искам. Независимо, че ще промени изцяло житието ми. Искам... 
Ясно е, няма да избягам от отчетността пред себе си. Годината, защото на нея по й приляга отчета, беше шарена. И като цяло по-цветна беше. И някак по-топла... на душата. 
Не съм съгласна, че когато нещо се повтаря, то задължително води до скука и безличие. Да, ще доведе, ако се върши по задължение. Но когато и на най-дребното, ежедневно действие се подари усмивка и страст - всичко е различно. 
Толкова е лесно да си подариш усмивка сам, а сетне е още по-лесно да я подариш на човека срещу теб. Когато сърцето бие в ритъм с полет на пеперудени крила... И тогава няма ежедневие, няма безличие... И тогава всичко е по-истинско и по-смислено...
Това е щастието... 
Когато си позволим да бъдем щастливи...
Да го направим...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner