вторник, 3 декември 2013 г.

предколедно...

Започна се... 
Влади коледна украса си е сложил...
Глокси с приказки започва...
Руми картички е сътворила...
В очакване на Коледното чудо...
А пък на мене ми е толкова далечно. Очаквам Коледа и всички празници със смесени чувства и настроения. 
Ако започна от физическата страна на празничните дни - тялото ми ще бъде на едно място, а душата ми ще копнее за друго. Ще се усмихвам, но тъгата ще замъглява погледа ми. Е, ще се случи и блясък от радост да се появи, но ще е за кратко. 
От къде го знам ли? Ами... всяка година е така. Всяка, от последните четири... Тази ще е петата... 
Не, не искам тези сиви настроения... 
Знам, че неизбежността е нещото, с което не мога да привикна, но ще се справя и този път. 
Защото в мен Надеждата е повече. Защото смели са мечтите ми. Защото всеки ден се сбъдва мъничка мечта. Защото все ще дойде онзи ден, който ще сбъдне и по-голямата... 
Надеждата... нали си знаете... тя е в мен... с мен... 
Аз съм  Надежда... И Любов... 
И така... декември е. И сняг позаваля, нищо, че стопи се. Поне е студено, а не безсрамно топло.
Денят, днешния, си го започвам с усмивка и... надежда ;)
Имам нужда от топлина. За начало ще си я намеря в чаша топъл чай. Не, не го искам топъл, сега го искам горещ. Ще бъде компенсация за топлата прегръдка, която ми липсва. И надеждата, че днес ще се сгуша пак до сърцето на любимия...

2 мнения:

weasell каза...

Започна толкова тъжно, а завърши толкова истинско. Желая ти на Коледа едно наистина чисто щастие!

Amazonka каза...

Щастливи и усмихнати празници и за теб, weasell!
:):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner