събота, 30 ноември 2013 г.

неочаквано обикновените необикновени хубавини...

Хубаво, по-хубаво, най-хубаво... Лесно се свиква с хубавото. Но защо после разумът има свойството да го омаловажава? Защо често разумът диктува - няма накъде повече?
Особено в случаите когато с всеки ден се убеждаваме, че има. Има още по-... и най-...
Опитвам се да мисля с усмивка. Но дали няма да е по-добре да не мисля ;)
Дали не е по-добре на хубавото да се отдадем и да му се наслаждаваме. С благодарност в душата нека се радваме на всичкото хубаво, което всеки ден ни се усмихва и ни намига дори и в най-трудните моменти.
А то,  хубавото, най-често е в по-малките неща. В неочаквано обикновените...
Нека по-често поглеждаме към по-малките неща, които по-истински изпълват зажаднелите ни души за красота край нас и... в нас...


2 мнения:

Aquawoman каза...

Радвам се да те видя щастлива! Вчерашният ти пост ми донесе същинска наслада - един цветен, многопластов, а и дългичък - имаше много за четене :-)
Остани доста дни в същото настроение! Прегръщам те!

Amazonka каза...

Благодаря ти, мила, Aquawoman!
Прегръщам те и аз!
<3 :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner