неделя, 24 ноември 2013 г.

неделя...

Неделя е...
Не знам как да я определя. 
Уморена вече е. И тъжна е. С радост утрото усмихна. Следобедът белязан е от липса.
Денят дълъг се оказа. Вече притъмнява вън. 
Сутрешното слънце събуди сетивата ми заспали. С енергия неудържима ме поведе във деня. Среща най-желана случи се в неделя. И тук момент на странност се получи. Приемам го като напомняне да бъда благодарна към съдбата. Необяснимо ми е, но се случи онзи миг, когато Тя - Съдбата ни спаси. Думите са тук излишни, неподходящи даже. Думата е БЛАГОДАРЯ!
Денят, поел си своя ход по обичайното неделно разписание, на път е да завърши с изгарящата самота. Онази самота, когато къщата е пълна, а в мен боли от празно и студено...
Не мога да я определя с думи тази ни неделя. Искам само да се свърши. 
Утрото с надежда искам да посрещна...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner