неделя, 22 декември 2013 г.

започна се...

Предпразнични вълнения...
Със знаци плюс и минус...
Неизбежната суматоха с преселението от едно място на друго ми създава различни настроения. От една страна е добре, от друга не ми е. Въпреки разхвърляните ми мисли, в ежедневните си задължения съм доста подредена. Това не всеки го оценява или дори забелязва, но по-важното е, че така съм по-спокойна. Предстоящите празници не са планирани по часове, но имам си добра подготовка за тях в последните дни. Плановете може и да се променят, разбира се не коренно, но моята подготовка позволява гъвкавост. 
Вече се събрахме. Всички са някак уморени - от пътуване или от друго... А аз не съм. Предстои ми да изнеса домакинската работа на своите плещи. То се и започна. Винаги е така. Но винаги съм се надявала и някой да се сети да ми помогне. Е, няма случай такъв. 
Сега е различно. Защото нямам очаквания. И съм се подготвила да си шетам сама. 
Вече се оттеглих. Не го направих първа, малко са останалите край камината. Кой се е загледал нещо по телевизията, кой е с лаптоп в краката, другите са по леглата...
Планирах си за утре заниманията. Съгласувах ги с желанията на родата. Алармата си включих и сега съм тук...
Тук съм... с мислите си най-топли и усмихнати след миналите дни. И с другите си мисли - с настроенията ми с празнота... Не искам да броя ги дните, които ме делят от онзи ден, когато и мислите, и сърцето, и душата ми, и тялото ми ще са на едно... Когато ще съм цяла...

Сега съм тук, където тялото ми ще посреща и изпраща, уют домашен ще твори за децата ми - най-истинския смисъл на живота... за родителите, които заслужават да се радват на децата свои...
А душата ми... тя е тук и там... там, където Любовта е... 
Душата ми на две е...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner