неделя, 29 май 2011 г.

на брега...

.
Утрото е ранно. Можеше и да е по-ранно... След нощта, с накъсани парцалени сънища, разходката до брега е добра идея.
Слънцето е прекалено ранобудно и вече е издигнало своя диск над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат по пясъка. Морската шир е гладка като тепсия. /това е първата ми асоциация./ По крайбрежната алея ранобудни колоездачи и бегачи събират мислите си и намират себе си.
В безмълвие и особен унес се обръщам към изгрева. Играещите лъчи пробляскват и се отразяват в спокойните води. Там в безкрая, зад хоризонта искам да бъда... Мислите ми, освободени от съзнанието, политат към безкрая и свободата. Свободата да са чисти, истински и само мои...
Полетът на мислите и полетът със мислите е преживяване пречистващо, и освобождаващо духа ми от прахоляка на ежедневието. Просторът на безоблачното небе и необятното море освобождават място в душата ми за следващите дни и месеци, може би.
Усмивка в мен напомня, че морски спомен обещах. Цветни мидички събрах. И камъчета обли си намерих. Мидени черупки за миналото искат да разкажат. А камъче в ръката вече ми говори, че някога скала ръбата е било... Но след бури морски, някога и урагани, от прегръдките с другите скали, от разменени ласки под водата, днес си няма ръбче, даже и едно.
Обещанието свое ще изпълня, шепа миди си събрах. В мен една мечта се ражда и ме в полет нов понася. Да е възможно в някой ден, и нека бъде скоро, изгрева с утрото да срещна в компания любима... Тогава мисли двойни ще си полетят и мечти за двама ще се раждат, даже със криле.
Последен поглед към безкрая и споменът за него дълбоко в мен прибирам. След дни ще споделя го вероятно и без думи. В погледа ми споменът е... и в любовта ми...

Photo  by  Drago.
.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner