четвъртък, 2 юни 2011 г.

когато...

.
Когато си толкова малък и светът край тебе е малък.
Когато не знаеш какво има отвъд, то не ти липсва.
Непознатото, незнайното - то не съществува...
Имаш своя свят и свикнал си с него.
Но ето, в ден обикновен, нещо се случва. Различен вече денят е. Хоризонтът изведнъж се е преместил някъде далеч. И уж всичко си е също, но в теб копнежи и мечти се раждат. Незнайното влече те. Омайно е с потайността си. Чувства нови се зараждат. Сякаш раждаш се за първи път.
Осъзнаваш в миг един, че твоят свят е мъничка кутийка. Смелост ти събираш в сърцето дето бие с ритъм нов. Надничаш зад стените и невероятен свят пред теб сияе...
Уплаха в теб се ражда. Да се не загубиш се страхуваш. И тогава изведнъж разбираш, че себе си намерил си сега.
С всяка глътка въздух искаш новия свят да вдишваш. Всяка пулсация на сърцето искаш да е в ритъма на новия живот. Новото привлича те, това е същността ти и ти си себе си до всяка клетка своя, до последна мисъл... Усещаш хармонията, усещаш живота, предчувстваш че това е всичко, което искаш от живота си. Сърцето е пълно с необясними чувства, любовта извира в теб.
Сърцето ти усеща, че вече си значим за друг. Усещаш, че специален си. Чувстваш се обичан... за първи път...
За пръв път всеотдайно ти обичаш. И сърцето твое знае, че е за последно... 
Когато някой ден помислиш, че всичко в новият ти свят е цветната дъга поело... и искаш да се насладиш на всеки цветен миг... В миг паника сърцето ти сковава и дъх не можеш да си ти поемеш от страхове, че всичко е илюзия красива... която ще се изпари със сутрешна мъгла...
Лутането почва и краят се не вижда на бездната, в която чувстваш, че попадаш... и се губиш...
Когато не знаеш какво е любов, животът ти спокоен си върви...
Но когато искрица дори да усетиш... искаш... искаш... и искаш.... няма покой за сърцето събудено... И болка от липсата да познаеш е твоята орис...

Извор търся, поне за глътка от живителната обич...
И разбирам, че да прося съм готова... капчица дори...

Photo  by  Drago.

2 мнения:

Zvetanka Shahanska каза...

Животът е колело и се върти - и ние сме ту горе, ту долу.Всичко е динамично. Амазонка,приятен уикенд с усмивки:)

Аmazonka каза...

Да, Цвети, върти се.
Тази динамичност понякога ми идва в повече...
Усмихнат да е и твоят уикенд! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner