понеделник, 13 юни 2011 г.

в дъжда...

.
Като роза съм в дъжда...
Пристъпвам боса по тревите. Усещам топлия летен дъжд, стичащ се по лицето ми. Капчиците се задържат като сферички на бисер върху мен. Прегръдка със следващата капчица и натежава капката като сълза. Сълза родена в погледа ми тъжен. Сълзата бляска в този поглед и искри. Спомените на дъгата отразява. И си пожелава тихо, тази дъга пак да я прегърне с обич...
Усмивка в погледа ми се заражда. Родена е в сърцето ми надежда. И листенце по листенце се разлиства, душата моя, преродена след тъгата. Разлиства се и до същността си е готова тя да се разкрие.
Сълзите, разпилени капки дъжд, да си ходят вече искат. С цветен лъч се те разделят, като пожелание за скорошна дъга. Дъга, която след дъжда сияе и най-красива е.
В дъждовен ден, мислите са ми дъждовни. Но дори да са дъждовни, слънцето желаят и копнеят...
В дъжда очаквам слънчева усмивка след дъжда... и цветната дъга...

Снимката е от тук.

2 мнения:

Лара каза...

Да бъде!Усмивка и цветна дъга!
Поздрав!

Аmazonka каза...

Благодаря ти, Лара!
Много усмивки и цвят и за теб! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner