четвъртък, 5 май 2011 г.

денят... нощта... разни мисли...

.
Денят изпълни ми с усмивки и със нежност.
За днес спокойствие си пожела. Помоли ме да разбера. Аз чудо съм голямо ;), на всичкото отгоре и доста вироглаво ;)
Молбата твоя не исках аз да чуя. Не можех да допусна, че щом съдбата позволява, ние трябва да се противим.
Спокойствието твое наруших, но не съжаляваме и двама.
Да усещам ръцете ти да ме прегръщат - сили и вдъхновения в мен ти пораждаш.
До теб и с теб всичко по- е лесно, по- е някак си спокойно.
Питаш, не омръзва ли ми да правя това или пък друго.
Не! И това, и друго, знаеш /и го виждаш, даже/ може да е задължение, но може и вдъхновение да бъде. Вече си разбрал, за две години, че много малко трябва ми, за да бъде вдъхновението с мен.
Прегърни ме, усмихни се, целуни ме... извикай любовта... и душата моя пее...
Днес бях сама за час. Пуснах свежо клипче и си пях. Пях... и пак... и пак... и даже си танцувах. Ей, така, сама... и ти се усмихвах... като луда... ;)
Слънцето изгряваш в моя ден, щом гласът ти сутрин пожелае утрото добро да бъде.
Сънища спокойни пожелаваш и нощта прегръщам с твоя глас и усмивката, която чух да изгрява в теб, когато бъбрих ти безспир.
В нощ самотна, търся в съня си нежната прегръдка, страстната целувка... и в мен разлива се любовен стон... а после, осъзнала самотата будна, студ прегръща ме и боли от самота...
Боли... И болката забравям, щом ръцете твои ме обгърнат и не искат да ме пускат...
Този миг, на силната прегръдка, с нежност пълен и с любов пленен... този миг, спасител е със спомена си, когато си далеч от мен...
В този час безумно късен, а може би е ранен... в този час, когато ти си сам в голямото легло... в този час, в който аз не искам да си лягам в самота... избор няма друг сега... в този час спасение за мен ще бъде споменът за прегръдката, с която ме желаеш... целувката, с която ме изпиваш... погледът ти, който щастието в мене вижда...
... ... ...
.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner