понеделник, 1 февруари 2010 г.

краят на един зимен ден...

Ето ме в края на един зимен ден...
Навън е студено и валя през целия ден. Типичен зимен ден... Все пак е зима.
Колкото и зимни хали... сняг на парцали... сибирски студ да има, не могат ме изплаши.
Там в сърцето ми... в душата ми е топло... огнено и живо...
Чух думите: "Какво направи? Навън е толкова много минуси, люта зима, а ти... донесе пролет..." Безмълвна съм...
Полетях... душата ми е в полет... щастлива се чувствам. Пролетно е и в мен. Усмихвам се, радвам се...





















Чувствам се пролетна фея... и искам още толкова много топлина и цвят да дам от себе си... изпълнена съм с особено чувство... чувство съставено от топлина, от светлина, от цвят, от дарение, от обич...
Не усещаш ли как прелива... подай шепи... и вземи... за теб е!
Просто приеми...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner