сряда, 17 февруари 2010 г.

дъждовно...


Дъждовно е... навън... и в мен... Очите ми са сухи, не бива пред други да плачат... но сърцето ми... защо ли толкова сълзи има в него... Ах, и очите, тези издайници... насълзяват се... внимавай, мила, не бива да се налага да даваш обяснения. Знаеш, че не можеш.
Какво ти става? Защо не се радваш на това, което имаш? Защо искаш повече? Какво като не приема обичта ти и не вярва, че това е любовта ти? Остави я тази обич... тази любов... Ей, на', виж как си живеят хората без такива усложнения. А ти, наивница! Нима мислиш, че има любов? Не разбра ли, че я има само в мечтите! Ония, инфантилните...
Любов... празни приказки... Колко пъти до сега си получила любов? Кога се почувства обичана... истински? Не знаеш, нали... всичко е заблуда... Иска ти се и теб да те обичат... Забрави! Няма такъв филм и няма да има. За теб, няма!
Отивай си в кухнята, това, което се нарича твое семейство иска да му готвиш, да го переш, да му гладиш, да му чистиш... А трябва и да работиш... че така, де, нали са та изучили...
А Той... да Той, не разбра ли, че има нужда само от жена, която да изчука веднъж в седмицата... и си иска свободата... за друго не му трябваш, разбери го... Стига! Обичала... спри и забрави!
Айде отивай да спиш, че утре ще работиш...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner