сряда, 30 декември 2015 г.
застудя...
И в мене застудя...
Все пак на декември му прилича. А аз не мога да избирам кога ще ме залее душ студен...
Поглеждайки назад виждам доза тъга със себе си и в най-празничните дни. Научих се с тъгата си да живея. И край мене никой я не вижда. Щото тя, тъгата, си е моя.
Както мислех си, че пак с баланса ще се справя... за кой ли път разбрах, че съм сгрешила...
И пак ме заболя от нежеланието, което в думите, донесени от телефона, чух и усетих. Почувствах се ненужна, нелюбима... Разбрах, че любовта ми тежест е и е излишна...
Но сърцето ми обича... И разум тука не помага...
Знам, че силна мога и да бъда. Ще се събера в себе си на топка. Ще...
Каквото и да направя, то ще е фасада. А в мене лед ще се събира... Сълзите ми в очите ще бодат с кристалите си ледни и в тях тъгата ми ще се оглежда в криво огледало...
събота, 19 декември 2015 г.
непразнично...
Искам промяна. Няма да й търся смисъл. Няма да й определям граници, очаквания.
Искам да слушам само интуицията си. Тя не лъже. Само тя не лъже, ако сърцето ми е готово да я чуе.
Дали ще успея да дам почивка на разума? Ще опитам с надеждата, че ще успея.
Тъжно ми е от равносметката направена в последните дни. Истината е, че не съм я търсила. Да, времето предполага подобни занимания, но аз не мислех, че имам нужда от тях. Не и сега. Истината е, че не си спомням някога да е било толкова непразнично настроението ми по това време. Още нямам нито едни коледни сладки, нито един подарък не съм измислила... И не ми се мисли. А след мислите ми, с които оценявам себе си и живота си... Хептен не ми е празнично...
Пред мен има много неща, които мога да направя още днес и утре. Някои, неоснователно, дори безразсъдно, са отлагани до днес. Други са имали своя старт, но вероятно не съм била готова за тях. Има и такива, които са от днес. Сега те, всичките ми желания, намерения, нужности са на един своеобразен старт. От мен се очаква да натисна спусъка... И го правя.
Време е за промяна. Една промяна, което ще ми носи само това, което заслужавам. Една промяна, която съм сигурна, че ще се отрази на всичко и всички край мен. Нямам очаквания и няма да си създавам. Знам само, че ще е точно така, както го заслужавам...
Така е... непразнично... и малко тъжно...
петък, 18 декември 2015 г.
за промяната и смисълът...
Днес това ме... докосна...
След малко труден ден...
Труден бе, защото ми се случи нещо, което ме замисли дълбоко.
Поводът няма значение, защото той е само искрата. А искра можеше да е всичко. И сигурно щеше да бъде.
Замислих се за целия си живот. За нужност и ненужност. За смисъл и безсмислие. За искане и за заслуженост.
Да, мислех и вярвах, че е възможно да променя нещо в себе си. И даже опити правих. И... Не успях. И няма да успея.
Защо ли и да опитвам. Смисъл в нищо не намирам.
Въртя се в кръг. Кръг от ентусиазъм наивен и неудовлетвореност дълбока. Дълбока като бездна.
Може и да искам много и всичко. Оставам си с искането. Не заслужавам. Това е... не заслужавам това, което искам...
Толкова е просто. Дори и аз вече го разбрах...
А онова кътче от Вселената, което може да бъде променено... не съм аз... Все трябва да има изключение от правилото, за да го докаже...
Студено ми е...
петък, 6 ноември 2015 г.
щастие
Това е отговора на всичките съмнения, появили се някога, без причина дори.
Освен усмивка, друго няма в мен. Слънчево ми е. Топло ми е.
Прегръдка, в специалните ни пет минутки, е енергия и топлина за следващите ми дни.
Благодарност и любов преливат в мен...
Щастлива съм!
вторник, 11 август 2015 г.
чувствата
Отпуска не ползват.
Умора нямат.
Сезони не признават.
Освен един - сезонът за любов.
Целогодишен е.
Целоживотен е...
Любовта не се изчерпва.
Начало има, но е тя безкрайна.
Граници си няма и не признава да й ги чертаят.
В мен любов расте и цялата любов съм аз.
Когато с теб съм...
Когато с мен си...
Когато заедно сме и сме НИЕ...
събота, 8 август 2015 г.
август е тъга...
Особена и лепкава. Като сладкото от круши...
Хладните сутрини напомнят за край. Обедните припеци са последни опити за доказване на лятото. Залезите са рошави и розовоцветни. Щурчовите концерти са безгрижие и лятна нощ.
И тъга...
Необяснима е. За нежелан край. За желания за още нещо.
Тъга от несбъднатост.
Тъга от прекалена ангажираност.
Тъга от липса и тъга от изобилие.
Тъга...
Все още няма средата на август и би трябвало лятото да е в разгара си, но...
Сутрин искам да е лято, вечер искам да е есен.
От няколко дни сутрин събирам жълти листа от двора. Липата вече се прощава с лятото и протяга ръка към есенна позлата.
А жълтите круши нагарчат от сладост... и тъга...
понеделник, 3 август 2015 г.
любовно...
![]() |
| усмихни се |
Реките пълноводни са от сълзи от щастие... Бурите са страсти днес пробудени... Слънцето изгряло в погледите влюбени... Ветровете полъх са от нежност разменена...
Казах ли? Любов извира днес в Земите...
Усещаш тялото ми топло, за тебе зажадняло. Тялото ми днес такова е. Осъзнах, че днес си го харесвам. Да, може да е и по-различно. Но днес си е такова. И аз съм благодарна, че с него радост ти дарявам, че ти на мен даряваш радост.
Телата нямат нужда днес от думи, за да покажат чувствата стаени в тях. Чувства - урагани от желания и страст.
Когато за любов говорим, все душите и сърцата се намесват. Но днес телата най-дълго си говорят... Ненужно е да се разделя любовта. Тя една е. И е пълна, когато и душите, и сърцата, и телата в хармония се понесат...
Днес ми е любовно...
С теб ми е любовно...
Душите се прегърнаха, сърцата се усмихнаха и телата полетя в най-вихрения танц на любовта...
Може би... това Любов е ;)
Обичам те!
.

