настроенията мои

Ами, да...
Ей, такива шарени са настроенията мои, в последните дни. Като се замисля, не е само в последно време.
Слънчев лъч способен е да преобърне целия ми ден с една усмивка. Някога и цялото слънце да е навън, в мен е мраз и студ, и тъмнина непрогледна.
Думичка добра ме вдъхновява за дела безчет. А после дума, изтървана в някой разговор, ме изравнява със земята...
В живота няма място за мерки и теглилки, за това какво си дал и какво получил. В момент на разговор без думи, който водя със себе си /не искам и да мисля каква ли диагноза е това/ се чудя защо това излиза все пак на яве...
Понякога съм извор на настроение и любов, която с радост аз раздавам на близките край мен. Чувството е силно и много пълно, сякаш имам за цял свят от моята любов. В миг непредвидим усещам се пресъхнала, ограбена и толкоз незначима, че питам се, същата ли съм... жената преди миг и жената в този миг, не са ли на светлинни години разстояние... Умора ли или нещо друго, споменават се вампири енергийни... кое реалността е... И трябва ли ми таз реалност, когато в миг искрица там някъде дълбоко се разгаря и пак съм аз, онази същата, готова да се раздаде на най-любимите си същества... Такава се обичам...
А дали изобщо някой мен обича...
Знам, знам, че по-важно е, че се усеща, че думите са... просто думи...
Обаче, знанията си забравям в моменти като днес и цялата усещам се копнеж... копнея за думички обикновени, да ми прошепне някой в ухото колко важна съм за него... и в полета на моята душа способна съм на чудеса дори...
Мислите ми тръгнаха в посока една, смениха я... по-добре да помълча в тишина, за да дам възможност да се поуспокоят...
Неспокойствието ми е враг, осъзнавам го, но защо не мога спокойствието да ми е дружка. И още нещо знам, урок по търпение ми е отреден, но изпита не съм си взела до този ден...

.