днес ми е...

Днес ми е...
Днес се чувствам като котенце... изплашена, тъжна, самичка, изгубена, объркана...
Видях го и... се познах.
Познах си очите...
Познах си тъгата...
Познах си страха...
Познах си самотата...
Познах си копнежа за ласка... за дума добра...
Познах си и въпросите... защо се чувствам сама, след като е къщата пълна...
Защото оказва се, в пълната къща е толкова лесно да останеш сам. Когато другите, улисани в суетата на дните, нямат поглед навътре във тях си.
А дните минават... времето бяга... и да го настигна не мога. Може би мога да опитам в крак да съм в него. Дали ще успея? Когато опитам ще зная...

.