събуждане...

.
Събудих се... след сиестата неделна. Знам, сънувах сън. Не помня го, но думичка една се рее покрай мен - красив сън...
И никаква изненада не смущава мислите ми. След красиви, топли срещи в последните ни дни, съвсем естествено е сънищата ми да са красиви... и топли...
Сега във мен всичко е едно такова... светло, топло... Мислите спокойни са. В душата радост се е разположила... там най-добро е мястото за нея.
Погледът ми често се поспира в настроения празнични. Идеите една след друга гонят се, настигат се и се отхвърлят. Кога ли ще се задържат няколко поне, за да поработя върху тях.
И в тези празници ще липсва нещо. Просто няма как.
Но пък знам, че празник може да е всеки ден, всеки час и миг...  Празник днес е, празник беше вчера, а и миналия ден... Празник утре ще е.. Какво значение е датата от календара...
Но в онези дни, когато датата е определена, ще има нещо друго, което, пак да е красиво, може. За него повече усилие трябва, също и търпение ще ми е нужно.
Ще се справя с всичко. Защото към "идилията" ме влече, душата ми е там. И никога не искам да се свършва...  "Идилията" е дума кодова и значение си има пълно... за нас...
И след съня красив, и незапомнен, в сиестата неделна се родил, време е за настроенията оптимистични, да владеят всеки час...
И лесно ще е... спомени, реалност и мечти се вплитат, танцът звезден е и е красив...

.