ледено... или критическо...

.

Студено е...
Много е студено...
Ледено е...
Душата ми се смръзна... и боли... болиииииии
Сълзите се стичат... не спирам ги... не мога... и вече не искам...
Нека... какво значение имат зачервените очи, щом болката в мен гори от студ... щом чувствам се ненужна...
... ... ...
Сега съм по-спокойна. Ако някой иска може да види непресъхналите все още сълзи в очите ми... но няма кой, никой не го е грижа...
Сега се опитвам пак да мисля... а дали всичките ми сълзи не идват от мисленето ми... или по скоро е от хормоните... ах, тази критическа... Ако това е само началото на следващото десетилетие... искам да го прескоча... нямам сили. Не издържам всеки месец да полудявам от луди мисли...
Луди са... полудявам от самота, от страхове, от студ... След няколко часа, минава... осъзнавам се... Сякаш помня какви ги наприказвах на човека, който единствен ме разбира и ме подкрепя. Но има една мисъл там, навътре, че май прекалих и не помня всичко... Кой знае какви ги натворих... До кога ли ще ме изтърпява? Ох, пак тия страхове...
В опит да намеря причината, която отключва тези настроения, тези усещания... нищичко не откривам... това, което мога да обвиня е толкова незначително, слабо... Предния ден или преди три часа съм понесла много по-силен дразнител, бях силна, уверена...
А сега... сега сум уморена, изплашена... искаща и имаща нужда от много мъничко топло... от искричка...
Уморена съм... знам, че сънят е в безкрайността на страховете... Страх от самота...
Нямам повод ни за умора, ни за страх, ни за безсъние... но нА... всичко е на куп у мен...Куп... леден айсберг...
Не искам ги побеснелите хормони... искам си равновесието, хармонията, спокойствието, усмивката, топлото...

Откъде ми дойде тази песен, с тази страхотна жена... Май с нея ми е малко по-... равновесно...



не ги щА милионите...
и една...
едничка роза...
ми стига...

.