междупразнични мисли...

.

Време е...
Време е за междупразнични мисли. Мисли след първия тур на празници и пред следващия такъв...
Обичам празниците, подготовката за тях, но времето след... винаги ми е носило тъга, нещо празно, нещо неизречено. Осъзнавам го, но не мога да го определя и да го нарека какво е... просто... някакво такова...
Като тази вечер...
Вечер - малко мързелива, вечер на единаци...
Но аз не мога така. Аз съм търсеща. Друг е въпросът какво намирам. Търся едно, намирам друго, а мен ме намира трето - неподозирано и разбира се неочаквано е.
Като тази вечер...
Намерих топлинка в телефонен разговор... Какво ли бих правила без новите технологии ;)
Тази вечер май най-силно усетих положителното влияние на моето си местенце в нета, моите си Земи... Дойдох си тук... поогледах се... зеленият цвят е за релакс... а после нещо се случи... Земите ми са джунгла непроходима понякога, но те са и закътано и сигурно убежище за душата странница... Из непроходимостта на мисли и чувства се почувствах загубена. И се намерих в кътче осветено от прокраднал се слънчев лъч. Лъч с усърдие пътешествал, за да достигне мен...
С усмивка, вече аз не съм сама. Мислите и те се премениха с цвят. Прегърнаха се със надеждата и... стана топло от прегръдката. Мислите цветни се втурнаха към спомени от миналите дни... и цветни пеперуди в Земите полетяха... Полетът мечтите ми увлече и безгранични те са... Пеперуда цветна е душата ми във полет...
Тази вечер се почувствах сигурна и топла, и добра.
А утре...?
Утре може да съм... утре ще му мисля ;)

.