В утро хладно ме усмихна твоето "ела". И денят се стопли, засия. За кой ли път се убеждаваме,
колко малко трябва ни, за да се усмихнем, за да се стоплим, за да се почувстваме добре. Терапия нарече го... Май е дума подходяща. А може би и прераждане да си го наречем. Та ние се родихме за усмивки и за мисли позитивни, следващи ни през деня.
Щастието в моя ден си ти!
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар