вторник, 16 септември 2014 г.

боли...

Стоя си и си плача...
Плача си и си стоя...
И с въпроси се заривам дано намеря отговор за светлинка, който болката ми да намали...
Тъмно е край мен... И в мен е тъмно... И е мокро от изгарящи сълзи...
Дали пък ако изгоря и стана пепел няма да е по-добре?...
Защо когато щастлива се почувствам, веднага става тъй, че чувствам се ненужна?...
А може би, наистина ненужна съм?...
Може би, наистина от мене полза няма?...
Дали пък вярно е, че пречка съм за всички?... И за всичко...
Сега си стоя... и си плача... 
Дали сълзите ми ще измият мислите ми и ще намеря отговори?...
Или пък в сълзите си ще се удавя?...
Не знам... Нищичко не знам... 
Не знам дори, дали искам да науча...
Ще си плача... и ще си стоя... 
А в мене толкова боли... Боли... боли...

.

4 мнения:

Джейн каза...

Имаш поща...

Amazonka каза...

Благодаря ти, Джейн!
Облаците... приказно вълшебство са ;)

Zvetanka Shahanska каза...

Амазонка, прегръдка!

Amazonka каза...

Прегръдка, Цвети! :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner