събота, 10 август 2013 г.

тъгата в мен...

Толкова пълна къща... скоро не е било...
Но в мен е някак празно. И тъжно ми е...
Да, радвам се на децата. Повод са ми и за гордост даже.
С настройката за радост всички гости си посрещам. На дразнителите неизбежни внимание не давам. Търся за усмивки поводи навред. По-позитивен днес от мене няма. Може да се каже, че наред е всичко...
Обаче...
В мен тъгата се промъква. И в празното се загнездява... В празното, което твойта липса ми създава.
Тъгата в болка се превръща осъзнала самотата ми сред много хора...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner