петък, 16 август 2013 г.

ранно утро

В ранно утро се събудих. Тихо е навън. Облаците снощни още тук са. Само задух са донесли. Прохладата я няма.
Усмихвам се на утрото. Искам да я задържа  / усмивката / у себе си поне за седмица. За толкова ще съм далече. Ще имам нужда от усмивка.



5 мнения:

Zvetanka Shahanska каза...

Да, прохладата липсва за съжаление!
Пожелавам усмивки!
Хубав ден, Амазонка!

Gloxy Floxy каза...

Иде от запад. Търпение му е майката. <3

Aquawoman каза...

Ами не се помайвай и ми ела на гости: -) В беседката има прохлада колкото искаш, а нощите при нас са дори студени. Ще се напием с мастика и ледена диня и ще поплачем за любимите: -)

Aquawoman каза...

И пиши по-често, моля! Никак не е честно спрямо редовните читатели да присъстваш от дъжд на вятър.. Ама ха, и аз си имам работа, колкото искаш, но намирам време да намина, нали... дори да ми клюма главата вече от умора, понаписвам туй-онуй. Разхлаждай ни и ти сутрините с няколко думи. Обичам те, прегръдки!

Amazonka каза...

Цвети, много усмивки и за теб!
:) :) :) :) :)

Гло, много далече тоя запад... И баща му да споменем ;)
:) :) :) <3

Aquawoman, миличка, не мога да се меря с теб! Уморена ли съм... не ме търси, ни чакай :)
То, да си призная и на мен ми е хубаво да си наминавам насам... /пък и скромничка съм ;)/
За предложението... Виж за студени нощи и за сълзи... не мой'ш ме привлече... Ама за диня студена... замисляш ме, момиче ;)
Прегръдки...

Момичета, усмихнахте ме като наминах насам и видях, че не съм сама! Благодаря ви!
Прегръщам ви всички... :) <3 :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner