понеделник, 24 юни 2013 г.

лунни някакви...

Любопитна е... Толкова любопитна отдавна не е била. Луната... Опулила се е в рамката на отворения прозорец. Искам хлад да повее, а тя пристига първа. И сякаш се усмихва. С нейната си усмивка, една такава... малко ехидна, леко заговорническа, широкочела усмивка.А, да... и винаги с една хладна жилка. Обаче днес е добре дошла с тая хладно-високомерна съставка. Заради жегата, все още нахлуваща през прозореца жадуващ нощен повей и хлад.
Луната... Тази нощ свидетел е на самотата на душата ми. Сред всичката жега на летния ден, душата ми копнее за топлината на любимия. И тялото ми... Но... и тази нощ душа и тяло ще споделят самотата си с луната.

.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner