понеделник, 10 юни 2013 г.

мисли в понеделник

"...абсолютно всичко е любов..."
С това завърших вчерашното си писание тук.
Днес дойдох в Земите... и изведнъж...
Да, всичко е любов. Но има си момент, когато това се осъзнава и разбира. И се чувства с пълна сила. Защо сила? Защото  /вече осъзнато е от мен/ любовта е и най-голяма сила.
Преди време,  / колко - без значение сега е /,  знаела съм го на онова подсъзнателно ниво, на което често вярвала съм, но не съм го осъзнавала. Вече знам и даже го разбирам, че всички знания са в нас, само си чакат своя миг на осъзнаване. И точно в този "звезден" миг на осъзнаване се осъзнава щастието.
Да, щастието, което гоним цял живот е винаги с нас. Изтъкано е от хиляди малки парчета, наречени ежедневие. Защото във всяко ежедневие, във всеки час, всяка минута ние тъчем своето щастие.
Днес знам и да го извикам искам, така че цялата Вселена да чуе - Щастлива съм! Но да викам няма нужда. Тя, Вселената си знае, защото... нейно дело аз съм...
Мисъл една ме провокира днес, а тя повлече други след себе си. Някои видяха израз чрез словата, други душата ми прочете и сърцето ми разбра, за тях думите не бяха нужни. Това, което днес знам и усещам е, че аз късметлийка съм, че днес ме има и любов си имам...
И пак цвете се почувствах... роза... дива роза...

.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner