петък, 7 декември 2012 г.

щастлива...

Понякога съм цялата въпроси...
Въпроси и въпроси, и въпроси...
И ме боли от въпросителни, които отговор си нямат. Несигурност създават ми въпросите. И потъвам в бездна от терзания душевни...
Разбрах, не са виновни ми въпросите. Въпросите са само думи, подредени и с интонация изкривени като въпросителния знак. Не, виновник няма да търся и назовавам. Ненужно ми е. Нужното разбрах...
Разбрах, че любовта е отговор на всичките измислени въпроси. Отговорът е в сърцето ми. Него трябва само да си слушам... То знае най-добре. Знае... Чувства...
Да, сърцето ми знае, че съм обичана...
Виждам го в очите, които ме гледат. Усещам го с ръцете, които ме прегръщат. Чувам го в гласа, когато мечтаем си на глас.
Вчерашният ден бе различен. И много особен. За мен... за теб... за нас...
Особен със силата на усещания, със щастие, със спокойствие, със свобода, с отдаденост, с цялост...  Видях щастие в очите ти... Няма по-щастлива жена от мен!!!
Цялата Любов съм!
Любов съм...

.

2 мнения:

Анонимен каза...

Аз пък съм щастлива когато сутрин видя в рийдъра Земите на Амазонка(1)...
Обичам да си изпивам кафето с теб, ако обаче не си намръщена :-).

Amazonka каза...

Благодаря ти!
Ще ти споделя нещо ;)- И аз обичам да пия кафето със себе си... ако не съм намръщена :) :) :)
А днес съм... любов и слънце, и себе си!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner