понеделник, 2 април 2012 г.

жената и усмивките...

.
Пожелах на една жена усмивки...
И й казах, че й най-отиват...
Отговорът й: Както на всяка жена...
И ме замисли...
Сигурно е много, защото днес се връщам в мислите си на думите й сигурно за десети път...
Замислих се за жените и усмивките...
Усмивките от душа и сърце, когато щастието прелива от тях...
Усмивките когато сърцето наранено е, а душата осланена...
Различни са... Но кой ли може да ги различи?
На кого позволяваме да открие различията?...
А кой би искал да разбере женската усмивка?
Дали понякога не е удобно да не се забелязва различието?...
Пак станах въпросителна... Но отговорите ги не търся... Няма смисъл да ги търся, знам ги. И не винаги ми харесват, но това е тема друга...
Мислите ми и в посока друга си поемат, свободни са като цветни пеперуди през май...
Мисля си за силата на една усмивка... И понеже днес за усмивка и жена в едно си мисля, мисълта е ясна. Жената има сили в себе си, много повече отколкото си мисли тя сама.
С една усмивка може света край себе си да промени. А силите за промяната на вътрешния свят не са така видими. За съжаление понякога не вижда ги и жената. Но знае си, че в нея има повече. А когато тя усети дъното... ела да видиш що е сила... женска сила...
В такива моменти, сякаш без мисъл действа се. Но не е така. Онези въпроси - кой, кога, защо и как, дори без отговори, те сила са градили и тя изригва в подходящия момент...
По пътя като лава много ще засипи и унищожи, но на жената то не й трябва. Това което нужно е, то ще оцелее и в цвят ще се завие, а после и плодове ще има...
Защото жената е създадена живот да дава...
И щастие в сърцето си да носи... с усмивки...
А тази жена е... силна!
И усмивките й най-отиват...

2 мнения:

Svet Lana каза...

:)

Amazonka каза...

:) :) :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner