вторник, 5 април 2011 г.

пролетно...

.
Снимката е на Емо от днешния му пост.
Преди да дойда насам си мислех, точно за този етап от пролетта.
Това е пролетта с най-много заряд, с най-много очакване, с най-много надежди.
Пролетта, която е готова да разкрие същността си и красотата си. Във всяка пъпка, омайваща с нежността на свежите листенца зеленина, се крие невероятна сила за живот и оцеляване.
Напъпилите клонки винаги са ми въздействали по особен начин. Сякаш са идвали в момент на необходимо доказателство, че всичко ще е наред, независимо от сивия ден днес. Така е и днес.
С ранното утро се срещнахме на терасата и погледа ми бе превзет от напъпили храсти и дървета. На места цветният акцент на жълтия дрян, на белите джанки ме усмихна и в още сънената ми душа стана светло. Напъпилите клонки ми дават усещане за вътрешна сила, че и аз мога да се справя с всичко. Ще направя опит тези мисли и усещания да са с мен за по-дълго. Нали мога да избирам, все пак донякъде, мислите си.
Казват, че зеленият цвят е цвят на спокойствие. Сигурно е така. А пролетта ни поднася хиляди нюанси на зеленото. Няма друг сезон с толкова зелено. Лятото е зелено, но неговото зелено е по-еднакво.
Харесвам разходките край реката, от където се виждат пролетните пъстро-зелени баири. Днес съм решила да намина...
.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner