петък, 15 април 2011 г.

едно писмо...

 .
Вчера се чувствах особено със теб. Много хубаво, но някак не можех да си го обясня.
И сега не мога. Не търся обяснение. Радвам се на това усещане.
Особено бе усещането за спокойствие с теб. Някакво такова - много пълно, всеобхватно. Като  най-пълното щастие.
Щастие, когато си приел всичко край теб, приел си себе си, приел си другия и освен радостта от близостта друго не трябва.
Така се чувствах - нищо друго ми не трябваше. Само ти! Твоето присъствие, усещането, че си до мен! И онова невероятно силно усещане, че си всичко за мен.
Прегръдките ти... всеки път ме караш на настръхвм от желания и удоволствие. Целувките ти - разплакваш ме от щастие!
След среща с теб се чувствам преродена и добра. До теб съм истинска, открита... аз си. Такава, каквато никой не ме знае и едва ли някога ще познае. Такава, каквато съм се опитвала да бъда цял живот, а ти сега ме правиш с една прегръдка.
Какво друго мога да имам в сърцето си за теб, освен обич?
Имам много обич!
Обичам те!
.                  твоето чудо, голямо и невиждано ;)     
.

2 мнения:

Zvetanka Shahanska каза...

Много обич за Амазонка:)Пожелавам от сърце♥

Аmazonka каза...

Благодаря ти от сърце, Цвети! :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner