неделя, 21 ноември 2010 г.

с чаша чай в неделя...

.
Неделя е... синоптиците я обещават слънчева...
Сутрин... тиха и с нюанс на мързел...
Чаша чай с лимон... да стопли все още спящата душа...
Минути... само мои са - за предене на мисли и плетене на размисли...
Телефонен разговор... усмивка и импулс за хубав ден...
На терасата... сутрешният хлад освежава и ме прави по дейна...
Изгревът... светъл и обещаваш...
Какво ли обещание очаквам от изгрев и неделно утро?
Истината е, че аз съм тази, която трябва да си обещае и да го изпълни. Изгревът и утрото са светли, това помага мислите ми с усмивки за деня да бъдат, топли и изпълнени с надежда и живот. Останалото... то е мое дело. С усмивката за спомен мил и с надеждата за по-добро напред в деня, време е да започна с дреболии ежедневни. Дреболии са, но необходими за основата на всеки ден. А в ден като днешния, изпълнявам ги до съвършенство, дори и педантизъм сякаш се е осмелил да влезе в денят ми. Съвършенството ми дава усещане за цялост, за смисъл, за доволство, за стабилност. Стабилност... имам нужда от това... понякога.
Подреждам си бюрото, подреждам книгите си, подреждам листите си, подреждам файловете, подреждам си денят, подреждам мислите си, подреждам чувствата... Последните не се подреждат! 
Подредени чувства? Подредени мисли? Какво ли е това?
Мислите са за това, да втурват се напред, а после и назад. Забрана няма нито за нагоре, нито за надолу. В ляво, в дясно, в кръг дори със вихър те се носят. Мислите... харесвам устрема им, харесвам и покоят им. В движението на мисълта е спотаен животът. Мислите в посока права тръгват, после сменят я за миг, а в следващия са с насока нова... И ето, възел май заплита се, а в опит да си го развържа, плетеница някаква се случи... Мдааа, това ми е познато вече, това са моите си мисли. И да ги подреждам аз не искам. Нека носят се със вятъра...
Мислите със чувствата вървят. Искам си ги и тях такива, мои си. Объркани и ясни, с настроения от "А" до "Я"... Такива, като мен непредсказуеми...
За ред ли някъде говорих...
Редът е нещо хубаво. За някой може би...
За мен... в безредието си съм себе си... Искам се...

.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner