умора...

.
Уморена съм...
Безсънна и нервна... пролежах нощта.
Мисли разни не дават ми покой.
Не намерих сили да посрещна утрото с надежди.
В деня отправих се по пътя на рутината.
Уморено ми е...
Дори и слънцето, обещаващо навън, не ме привлича.
Дори надежда не смея да си търся. От опит вече знам, че след надеждата боли... много.
И днес ще мине. Дали ще се запомни с нещо този ден... Или и той ще е иде във графата - ден загубен за живота...
Преди време имах страх от дни загубени за мен. Когато осъзнах, че безкрайно кратък е живота.
Днес... уморена съм дори да мисля...
А може би не искам и да мисля...
Много ми е уморено...
.