.
Децата ни са всичко в този свят.
Дават смисъл на живота ни.
Желани ги посрещаме в този свят.
С желание ги водим напред.
Помагаме им да си стъпят на краката.
Опора във всеки миг сме.
Учим ги на самостоятелност.
Решения да взимат и отговорност да понасят.
Заричаме се, че ще бъдем по-добри родители от нашите.
Обещаваме си с обич да ги възпитаваме.
А един ден...
Защо е усещането - някъде сгреших?
Защо се питам - добър родител ли съм?
Защо си мисля - провалих се и в това?
Защо? Защо? Защо?
.
Децата ни са всичко в този свят.
Дават смисъл на живота ни.
Желани ги посрещаме в този свят.
С желание ги водим напред.
Помагаме им да си стъпят на краката.
Опора във всеки миг сме.
Учим ги на самостоятелност.
Решения да взимат и отговорност да понасят.
Заричаме се, че ще бъдем по-добри родители от нашите.
Обещаваме си с обич да ги възпитаваме.
А един ден...
Защо е усещането - някъде сгреших?
Защо се питам - добър родител ли съм?
Защо си мисля - провалих се и в това?
Защо? Защо? Защо?
.
Каквото и да правим за децата си, правим го от обич.И аз си задавам въпроси, подобни на твоите, вярвам, че всеки родител го прави, просто защото не е безразличен.Опитвам се да се поставям на мястото на децата си и да ги разбирам, а когато сгреша им го казвам и, главното според мен-показвам им, че ги обичам и уважавам и че могат да разчитат на мен.
ОтговорИзтриванеПо-малко поводи за подобни тревожни въпроси ти пожелавам и много споделени мигове :)Успешна и усмихната седмица!
Питанките ни идват освен това и защото се опитваме да проектираме себе си върху тях - желания, амбиции, начин на мислене ... И всяко отклонение от това приемаме като разочарование, провал или несправяне с отговорността да си родител. А децата са отделни личности, човечета със свой свят, свои предпочитания, мечти и планове, които понякога не се вписват в нашите. А може би така им е по-добре и колкото и малки, знаят какво правят и защо?
ОтговорИзтриванеНе се тормози с въпроси, ако няма действително нещо притеснително в поведението им. Радвай се пълноценно на хубавите и топли моменти с тях. :)
Не се обвинявайте за децата, понякога се дава всичко на каквото си способен, но резултатите не ни харесват. Рано или късно това ще бъде оценено от тях...Така че споко!!!!Поздрави, Амазонка и една приятна седмица!!!
ОтговорИзтриванеЛара, благодаря!
ОтговорИзтриванеНаистина е така- да обичаме децата си и да се опитваме да ги разбираме. Дано успяваме по-често.
Благодаря, Точка!
Може би опитите да се проектираме върху децата са и подсъзнателни, въпреки, че разумът отрича и отхвърля това и действията са насочени в посока утвърждаването им. Мисля си, че винаги съм приемала, че те са отделни личности със свой път, но до колко съм успяла... Надявам се да съм.
Цвети, благодаря и на теб за успокоителните думи!
Осъзнавам, че и аз с времето успявам да оценя даденото ми от родителите ми. Сигурно и с моите деца ще е така.
Момичета, още веднъж ви благодаря!
Идвайки тук, усетих протегнатите ви ръце и усмивките, с които ме подкрепяте!
Успешна и усмихната седмица! :):):) А децата винааги ще са наша радост, освен грижа :)