розово ми е...

.

Днес ми е розово!
Днес... Е, вече е утре и е безумно среднощно време, но си обещах да не гледам никакви часовници.
Въпросът е: - Защо пък розово?
Отговорът: - Не знам. Така го усещам...
Розово, рози, чай, любов...
И хубави емоции, споделени с милия...
А думите бледнеят пред цветността на настроенията.
Настроения, споделени в иначе мрачния и дори дъждовен ден. Нищо външно, в този ден, не можеше да помрачи извора на чувствата, които са истинските владетели на усмивките и на щастието.
А щастието бе с мен, бе в мен, бе край мен... и още е у мен, с онова желание да си го гушна  и в спомените си да го пилея. И в мигове на самота и мисли тъжни ще си го събирам и ще си ме топли. Сили ще ми дава до другия ми миг на щастие, изгряло в ден на изненади.
Изнизват се дни. Редуват се мигове цветни, със сиви такиви. Слънце и дъжд в сърцето се сменят. Живот е това и аз си го искам вълнуващ и бурен. Копнея за пристан и тихи води, в някои дни от умора превзети. Със заряд за живот са дни като днешния. Ще го пазя и пак да се повтори ще искам. И скоро пак ще случи. Защото много го искам...
Искам...
Разбира се, че искам това, което ме прави щастлива. Което ме в полет понася...
Някой, някъде е казал, днес ще го цитирам по памет - Ние сме ангели с едно крило, за да полетим, трябва да се прегърнем... 
А полетът... най- хубавото усещане... Усещане за другия. Усещане за заедност. Усещане за сигурност. Усещане за значимост.
Розово ми е... Полет в розово... Ухание на рози... разцъфнали във мен от любовта...
И прегърнато ;)
... ... ...

-----------------------------------------
Снимката е на Цвети. Надявам се да не ми се сърди, но е толкова неустоима с настроение, че си позволих да я споделя. Благодаря, Цвети, за настроенията, които създаваш с твоите снимки!
.