въпроси...

.

Въпроси ли?
Не искам повече въпроси!
Отговори няма... няма и да има...
Защо тогава въпроси да си търся?
Какво сега ми трябва?
Същото каквото вчера...
Същото, което нужно ще е утре...
Не знам...
Не искам вече и да питам...
Това, което знам и сигурна съм в него,
щом кажа го - не ми се вярва.
Не трябвало да го повтаря.
Безсмислено било...
Добре...
Опит ще направя да си помълча...
Сърцето свое ще приспя... дали ще мога?
Ще заключа чувствата в душата, там някъде дълбоко. Че и да болят, да се не чува...
До кога?
Дали ще пожелае някой да намери ключа, който подарих му, заедно с едно сърце, което го обича?
Не знам...
Няма смисъл и да питам...
.