границите...

.
Очаквания, желания, намерения, реалности...
Къде са границите?
Съзнавайки безсмислието да се кахърим за миналото и да се притесняваме за бъдещето се опитваме да бъдем и да живеем - тук и сега. Търсим смисъла днес, а не вчера или утре.
В опитите си да бъдем днес, значи ли, че трябва да се откажем от желанията си, от очакванията си? Нима мечтите са забранени?
Много написани и казани неща има. Някои са откровени глупости. Други са невъобразимо сложни и невъзможни. Истината? Тя разбира се е някъде по средата. А може би са ИстинИ!
Някога спорех, че Истината не е единствена. Няма никаква логика да е. Друга тема може да е. Днес ми е за друго.
Търсейки своята истина трябва да отсяваме невероятно по количество информация, която, буквално, ни залива. Не сме безгрешни, задължително е да сгрешим. И още по-задължително - да се изправим и да продължим. А защо? За да бъдем! За да бъдем себе си!
Един въпрос ми загложди след последното изречение.
Кога сме себе си? - Когато сме щастливи!
Да, щастието е наша същност. Най-естествената ни форма за съществуване - да бъдем щастливи! Всичко друго е някакъв компромис.
Е, без компромиси не може, но все пак има и граница... понякога тооолкова неуловима.
Щастие... какво да му описвам, всеки знае го. В онзи миг на полет и на цялост... и на себе си...
А границите... те са там някъде... понякога ги търся...
Но не искам да ме ограничават...  да бъда...
.