пъзел...

Сън в цвят - така се казвал пъзел...
Как да подредя моя пъзел?
Пъзел в цвят ли е или в сън?
Сън в цвят или цвят в сън...
Причини за безсънието има сигурно хиляди. Вероятно сто ще си намеря и за мен. Но това какво ме топли? След поредна нощ без сън...
Обяснения си търсех и намирах. Причините отхвърлях по една. И пак достигах до нощ безсънна...
Уморих се... Уморих се причините да търся. Уморих се да мисля позитивно. Уморих се да си намирам занимания сред нощ и да се правя, че така ми е добре, защото в мир съм. Защото смислен час съм имала, а други са си го проспали.
Ето, признавам си. Спи ми се. Ужасно ми се спи. Искам да спя...
А сънят ми бяга...
Пристига в час нормален за спане. Привлича ме, омайва ме и в прегръдките му се предавам с доверие безкрайно. Само час или пък два, след този флирт неустоим, изхвърля ме сънят със трясък. Изхвърля ме самотна в нощ студена. На всичкото отгоре, цветния ми топъл сън превръща в студен кошмарен дъжд от мисли най-заплетени. В следващите час и два, и три, в опити да разплета, и да подредя, се лутам. Непрогледна е мъгла в трескавия ум, в душата искаща да спи.
Таз мъгла ще се разсее с изгрева на новия ден. Ежедневни грижи ще ме понесат напред. Днес ще издържа, няма как, но утре? А следващият ден?
Защо са пак тез въпроси без да спират, не се ли умориха като мен? Сън не искат ли?
Ако им попея, дали ще ги приспя, както бебе се приспива... Ако ги гушна в топлата прегръдка, дали ще...
Сега пък мислите с въпроси нейде се покриха. Останаха ми само нервност и умора. И таз умора толкоз е голяма, че за сън и дума няма...
Пъзел... сън... цвят...
Или пък:
Сън... пъзел... цвят...
Или пък...
...
.