в очакване...

 .

Понякога ми е тъжно...
Тъжно... и празно...
Празно е в мен... и боли...
Боли... от самотата...
Самота... а всички са край мен...
Всички... но теб те няма...
Понякога ми е тъжно...
Тъжно... и безсилно...
Нямам сили,
дори усмивката си да потърся...
Търся си спомените... спомените с теб...
Търся си надеждите... надеждите за нас...
Знам... знам, че скоро ще си тук...
И пак в прегръдките ти аз ще бъда...
И пак ще имам слънце във очите...
Тъгата ми ще бъде само сън забравен...
Усмивката ми с твоята усмивка ще се срещне и слънце в дните ни ще грее...
А до тогава... та това са само два - три дена...
Заниманията ежедневни не ме разсейват, все ти си в мислите ми. Хубаво ми е, но... и малко тъжно. Дали не искам твърде много... да бъдеш все до мен...
Когато си до мен, завършена се чувствам. И съвършена... И вдъхновена... Как да те не искам във всеки миг от краткия живот пред нас...
В тази нощ, обречена на самота, пак в мисълта за теб ще се сгуша... със спомени ще се завия... и знам, че пак в съня ми цветен ти ще бъдеш...
В утро, бяло и студено, усмивката за теб е първият импулс... след него... реалност ще се настани. И пак очакването е пред мен...
Защо ли се сетих за Мечо Пух... "При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав."  Мигът на очакването... Дали?
Понякога този миг е толкова дъъълъг...

.