петък, 20 септември 2013 г.

дъгата...

Пише ми се...
Толкова много мисли и теми в мен се борят, но победител няма. Като вулкан съм с изгарящи мисли търсещи свобода. Сигурно не ще се получи нищо смислено. Но така или иначе, сега съм тук...
Времето, онова дето все по-бързо тиктака и носи усещането за недовършеност и пропуснатост в дните ми... Все по-често дружка му е забравата, която най-обича да се маскира зад забързаното ежедневие. След осъзнаването на тази неочаквано недобра комбинация в мен се разливат разни лепкави и сиви настроения. И търся рецепта за  цветност...
Времето, онова климатичното, дето в сиво облича ми дните. Есенно-ветровито и мокро-дъждовно е модно сега. Гарнирано със студените сутрини и тъмно-ранните вечери...
И двете времена не ми понасят. И двете са неизбежни. Под тяхно влияние ми се размътват мислите и реакциите,  непредсказуема съм и аз. Слънцето в миг да заслепя ще мога, а после и ураган по-кротък ще е от мен...
А аз все дъгата търся в себе си...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner