събота, 23 юли 2011 г.

нещо... някакво...

.
Самотна ми изглежда...
Но може би илюзия е...
Може би е свобода... и избор... и дори инстинкт...
Изглежда целеустремена...
Посоката избрана следва... смисъла на нейния живот...
През призма визията, всеки си пречупва...
Оценки да се дават отстрани е лесно...
Въпроси се пораждат... даже без причина...
За отговори сили не остават... да търся ги не искам...
Въпроси... отговори... наговорили се, в кръг безкраен се въртят...
Дъжд и слънце... усмивки и сълзи... нагоре и надолу... а може би да е напред и после пък назад...
Въпросите без отговори вече ще оставям... по-малко сякаш ме боли...
Дали пък с болката не свикнах... или към нея пристрастих се... зависимост ли е това...
И все пак слънцето обичам... повече от облаците и дъжда...
Обичам да се аз усмихвам... и другите с усмивка да ги заразя...
С усмивката животът по-е хубав... по цветен е... по-лек... и даже по-щастлив...
Защо забравяме усмивките си... там заспали са във нас... да ги събудим... за нов живот... за живия живот...
Как искам да се подредя... от хаоса си да изляза...
Хаосът владее мен... а искам аз да бъда му владетел...
Искам...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner