понеделник, 31 май 2010 г.

не...

Не, не, не...
Не издържам повече...
Колкото и решения да взема, колкото и да се опитвам да се стегна... не , не и не... не се получава.
Днес е поредният ден, в който съм виновна за всичко и на всички...
Писна ми...
Как ми иде да хвана гората...
А после...
Какво значение има после... никакво!

вторник, 25 май 2010 г.

днес...

Та днес ми е работно...
По-скоро, искам да ми е работно...
Да се захващам...
Всъщност, захванах се... обаче... мислите... защо не мога да работя и да не мисля за друго?...
Айде, от мен да мине. Ще работя и ще си пописвам тук :)
Днес... се питам кое ми влияе по-негативно - рязката смяна на климатичното време или поредните заяждания и неоснователни претенции на... А какво ли се получава, когато има натрупване на негативно влияещи агенти? Най-добре е да няма никой край мен... Затова сега съм се заровила в работа... мълча си... слушам тъпото радио, пуснато на другия компютър... неееее, не издържам... слагам си слушалките и... пуснах си нещо което ми помага... нещо, което слушам с удоволствие по цял ден... като лудост е... на кой му пука...
... невероятните гласове, които слушам... смениха напрежението... ами, да си ги пусна пак... и пак...
Хе, и работа поотхвърлих... :). Чувството за удовлетворение... е хубаво нещо. :)
...
Мислите ме водят там където се чувствам желана, където ми е хубаво... ама много хубаво...
...
Днес съм много разхвърляна, въпреки опитите си да се подредя. Е, няма да има и днес ред, но пък кога ли е имало... май винаги си оставам с намеренията за ред ;) Хайде, да го нарека творчески хаос... звучи къде по-добре ;) :):):)
Лесно се прехвърлям от една дейност на друга. Тази смяна сякаш ме предпазва от еднообразието, което някога усещам като затъпяване. Едва ли е нормално това /то кое ли пък е нормалното, но това ще е за мислене друг път ;)/, но се чувствам по-добре когато имам повече задачи и динамичност в дните си. Днес тази динамичност идва от мислите ми. Иначе денят ще е от ония, не особено интересни... но надявам се ползотворни. За сега са такива изгледите ;)
... след два часа е време да сменя музикалното оформление в слушалките... без гласове, само пиано... вълшебство изпод ръцете на невероятен изпълнител... ... ...
Да... денят се преполови... обяд е... хайде за салатка ;) и малко раздвижване...
И така - почти четири часа се "трудя" тук... започнах писанията /и не само тях/ малко преди девет, сега е малко преди 13 часа... но ще се върна, защото денят продължава.

Днес... един ден от живота...
.

неделя, 23 май 2010 г.

размисли в неделя сутрин...

Хубаво е...
Спокойно е...
Истинско е...
Вълнуващо е...
Пълно е...
Отдаващо е...
Приемащо е...
Прекрасно е...
Забранено е...
Желано е...
Силно е...
Страстно е...
Невероятно е...
Споделено е...
Страхотно е...
Нежно е...
Влюбено е...
Обичащо е...

А сега накъде?...

сряда, 19 май 2010 г.

в полет...











Полет...
Прекрасно е да летиш...
С теб летя...
С мен летиш...
Споделено е...
Леко е...
Усмихнато е...
Щастливо е...
Свободно е...
... ... ...
Полет е...
.

вторник, 18 май 2010 г.

ранобудно...

Ами, да...
Който си ляга рано, рано става... Определено не ми е силата в ранното ставане. Но пък, когато се случи, си е хубаво. Денят започва по-подреден.
Подреден... определно обичам нещата край да мен да са подредени. Но подредеността понякога ме спъва... Не съм робот, не искам да знам всеки момент какво ще бъде.
Нищо от случилото се във вчерашния ден не бе планувано. Случиха се доста неща, един от динамичните ми дни. Имаше емоции с положителен отенък, имаше с отрицателен... Ако за положителните имах идея, по-скоро желание и мисъл да се случат, то за отрицателните изобщо не подозирах... Но живота ми ги поднесе и... трябва да се справям...
Когато пред мен се изправят проблеми имам две реакции. В единия случай се отдавам на течението от самообвинения, самосъжаления... В другия - "се стягам" и не допускам нито една мисъл за несправяне... Това са ми периодите с най-динамично ежедневие. И когато проблема отмине, най-често се оказва, че не е било и "такъв" проблем... Но пък аз съм свършила "толкова" много неща...
Направо се чудя на издържливостта си в такива моменти...
Ще се справя и сега! Освен проблема, животът ми дава и мигове на радост и щастие, откраднати от официалното ми ежедневие, мигове, които ми дават така необходимия ми заряд, за да продължавам напред...
Днес от рано започнах деня... Вече имам резултати от свършеното. Удовлетворяващо е...
Имам и списък... ;) драснах някои "важни" срещи и задължения... В никакъв случай това няма да е крайния резултат от деня. Промени ще има... и непредвидено ще има... Разбира се, че ще има непредвидено, иначе къде ли е тръпката от новия ден... от живота...
Беше ми хубаво да намина тук и да си поговоря... със себе си...
Време е за следващите ми дела...
:):):)
.

събота, 15 май 2010 г.

конкурс ли да обявя...

Конкурс ли да обявя...?
Приятели, ще ми помогнете ли?
Много съм затруднена...
Сърцето ми е изпълнено с чувства, бушуващи и съживяващи ме...
Не намирам думите, за да ги изразя...
"Обичам те", са две малки думички с много сила и съдържание...
Но те и плашат... /или на мен така ми се струва/.
Чувствам, че тези думи, както описват цялата палитра от чувства в сърцето ми, така и са твърде слаби, за да изразят силата и пълнотата им...
Търся думи...
Думи, които да означават всичко...
Думи, които да изказват щастието ми...
Думи, които да показват живота ми...

Жива съм...
Щастлива съм...
Влюбена съм...
Обичам...

Думи... необходими ли са...
...но защо все ги търся...
.

четвъртък, 13 май 2010 г.

усещане за щастие...

Какво е щастието?
Изписани са хиляди страници, книги... Казани са хиляди мисли...
Но колкото и да е казано по въпроса, сигурно все има нещичко, което още да се каже. Далече съм от мисълта, че аз ще го кажа. Но пък в моето си местенце мога да си размишлявам колкото си искам. ;) Мое си е...

Щастие... Щастието... Пожелаваме си го при всеки повод, а и без повод. Но какво си пожелаваме... Понякога щастието е една усмивка. Друг път и хиляди усмивки не са достатъчни... Щастието е всичко... и малко... и много... За мен щастието е едно, за теб е друго... Така е днес, утре е обратно...

Щастието е усещане... усещане за полет... усещане за пролет... усещане за топлина... усещане за любов... усещане за нежност... усещане за страст... усещане за радост... усещане за здраве... усещане за мечта...усещане за усмивка... усещане за спокойствие... усещане за живот... усещане за покой... усещане за... ... ... усещане за теб...
Щастлива съм... днес ти си моето щастие, мили!
Прав си. С времето нещата се променят... стават все по-хубави!
Опознавам те по-добре... Усещам те по-добре... Ръцете ти, по-нежни от всякога, ме привличат към теб... Устните ти, по-страстни от всякога, ме възбуждат... изпиват... Чувствам се жена, повече от всеки друг път... Чувствам се желана жена... така както никой до сега не ме е пожелавал, но не ме е и имал така, както ме имаш ти... Събуждаш в мен страст и огън, които никой не е успял да открие... Ти си моят вълшебник, повел ме в свят от цвят и любов... С теб се чувствам цвят... цъфтя... пролет е... щастлива съм!
Опитах се да намеря думите, които да опишат най-пълно чувствата ми и мислите ми... не успявам... няма и да успея...
А сигурно и не трябват думи, щом виждаш в очите ми щастието и любовта... усмивката на щастлива жена...
Обичам си те, мили!
Щастлива съм с теб! Щастлива съм и защото... и аз видях в твоите очи...
.

събота, 8 май 2010 г.

самота и самота...

Къщата е по-пълна от всякога...
И работа имам достатъчно... че и в повече...
Всички имат нужда от мен, ако трябва да се слага масата, да се прибира, да се чисти...
ОК, правя го... всичките си задължения изпълнявам... и дори се усмихвам...
Но... /нали винаги има поне по едно "но"/.
Празно ми е...
Не би трябвало... обаче...
Да, денят бе хубав... прекрасен пролетен ден... цветя, слънце, птичи песни... и самота...
Е, ще мине... а до тогава... като начало - лека нощ!

събота, 1 май 2010 г.

денят завърши...

.
Денят завърши...
Беше... цветен...










Беше... чаено-ароматно-топъл...









Беше... любовен...
















Благодаря ти, милото ми, за щастието, с което ме дари този ден!
.

писмото ми... до теб...

Съжалявам, че така приемаш идеите ми. Изобщо не бих искала да ти натрапвам нещо.
Звучеше много... подтиснато... исках да се опитам да те разсея, да ти предложа нещо, което знам, че понякога при мен помага. Разбира се, това, че помага при мен не означава, че би помогнало и на теб, но до сега ти не си намерил начина, затова си позволих да ти дам идея, която няма как да знаеш дали ще ти помогне или не, освен ако не я изпробваш. Това, което до сега в живота си съм разбрала е, че за един и същ проблем има много решения. За съжаления тези решения не действат винаги по един и същ начин. Затова не спирам да опитвам едно или друго, докато проработи, или докато проблемът сякаш "от само себе си" се реши.
Далече съм от мисълта да ти давам акъли.
Но ми е тъжно когато звучиш така. Мъчно ми е за теб. Това в никакъв случай не е съжаление!
Много си ми близък до сърцето... обичам си те... усещам твоята болка като моя... искам да ти помогна...
И вероятно тук е проблема. Ти винаги си бил самостоятелен, сам си вземал решенията си. Това е чудесно. Аз не искам да ти налагам нещо друго!
Моля те, не го приемай като намеса в личното ти пространство. Знам къде е границата и не искам да я нарушавам. Надявам се, че споделянето на една идея, хрумнала ми в момента, на нещо прочетено отдавна, което се появява в мислите ми, няма да е проблем.
Оказа се, че времето влияе и на мен. Понякога по-силно, друг път не толкова. Явно при теб влиянието е подсилено и от други обстоятелства. Нали не е проблем да споделяме опита си?
Знаеш, че съм емоционална и реагираща импулсивно на всичко. Не казвам, че това е нещо, с което да се гордея, но това съм си аз. Ако бях друга... просто щях да съм друга, а не аз...
Ти не обичаш да споделяш чувствата си, мислите си, проблемите... Всичко таиш в себе си. Но това си ти! Ако си друг... това няма да си ти.
Така погледнато сме две крайности. Или ако не крайности, то доста далече. Това до сега не ни бе пречка да намираме баланса между нас. Вярвам, че и за в бъдеще ще балансираме. Това ни прави по-уравновесени и двамата, поне така го чувствам аз. Може би нашето общуване е част от уроците, които имаме в този живот... да се научим да приемаме другия... и то такъв какъвто е, без да се опитваме да го променяме. И ако има промяна, то нека тя е само желана и осъзната от този, който е избрал да се промени...
Увлякох се. Искам да ти напиша още толкова много неща, но трябва да спирам. Знам, че няма да получа отговор. Това е "твой стил". Четеш и не коментираш. Приех го /не ми е лесно, да знаеш/, въпреки, че все пак понякога ме изненадваш. Но дори и нищо да не кажеш, знам, че ще ме разбереш правилно, нали?
Позволи да те прегърна, макар и виртуално. Сигурна съм, че ще усетиш нежността и топлината ми... и вярвам, че това ще те усмихне!
Макар и тежко започнал този ден, пожелавам ти да завърши по друг начин! С усмивки и надежда!
Казах надежда и искам да ти пожелая много надежда в днешния, в утрешния ден! Във всички дни, които са пред нас!
Целувам те!
 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner