понеделник, 16 август 2010 г.

броя дните...

Броя дните... до края на август...
Искам по-бързо да отминат... Но това е моето желание. А те ще се точат в безкрайност...
Ти чакаше няколко месеца с нетърпение срещите си с децата. Подготвяше се, вълнуваше се... радвах се за теб. Радвам се и сега, повярвай. Твоите дни ще отлетят... и ще ти се струват най-кратките дни...
Времето е едно и също, но усещанията за него са много различни... Понякога един час е цяла вечност, когато съм в очакване... И само след този час, три часа се изнизват като миг... когато съм с теб...
Понякога си мисля, че ако имам много занимания ще е по-лесно очакването... Заблуда... Определено тези дни имам доста задачи, намирам си и допълнителни. Но това не ми помага. В мислите ми си... постоянно. Само с хубави и позитивни мисли се опитвам да мисля за теб, за мен, за нас... Имам усещането понякога, че чувствам настроенията ти, дори да не съм до теб. Изумявала съм се и от обратната връзка... Затова искам само положителни и красиви мисли. Радвам се на случващото се с теб. Искам да си щастлив, защото знам, че няма по-силна обич от родителската. Каквото и да се случва в този живот, нашите деца ще са най-хубавото случило ни се...
Замислям се... те сега не разбират обичта ни. Приемат я за даденост, за задължение... Готови са да я нарекат всякак, дори да ни обвиняват в деспотизъм. Един ден... когато гушнат своите деца ще разберат и нашата любов. Нали и ние сме били така... А ние ги приемаме и прощаваме... както са простили и на нас... Ние ги обичаме не по задължение... а защото... ги обичаме...
Тия дни ми предстои раздяла и с мое дете. Но тя е кратка, до след месец-два пак ще се видим. Но усещам нетърпението й да се отдели... Понякога боли, друг път се опитвам да не мисля за това. Не, че помага немисленето...
Всичко изглежда толкова сложно в някои моменти... Дали сами не си го правим... Дали ако се оставя на течението нещо ще се улесни... Не, не съм за течение... не мога така... искам действия...
... ... ...
Броя дните... до края на август...
.

4 мнения:

DSdiva каза...

Ох, понякога се питам защо пришпорвам времето, друг път защо въртя само спомените, все едно настоящето убягва, а с него и всичко останало.
А най-важен е мигът, той , настоящият, без да се давим в спомени, без да се лутаме в догадки на слепи пророци.
И си обещах, в очакване на бъдещето, да не забравя, че и него няма да го има, ако го няма този миг!
Прегръдка, посестримо :)

Аmazonka каза...

Питаме се... обещаваме си...
Прегръдка! :)

Zvetanka Shahanska каза...

Прегръдка и от мен:))) И на двете ви! Повече усмивки и оптимизъм ще помогнат...:)

Аmazonka каза...

Прегръдки и за теб! :)
Усмивките и оптимизма винаги помагат... да си ги намерим...

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner