понеделник, 29 март 2010 г.

въпроси... въпроси...

Наскоро си припомних нещо. По скоро "случайността" ми го напомни. Нещото е "Страст, Любов, Обич?" - статия в позитивния сайт на Мелиса.
Замислих се...
Думите "страст", "любов", "обич" всеки използва. Понякога по-често, понякога пестеливо, а дори сме и скъперници в някои моменти. Но дали винаги влагаме един и същ смисъл в тях? Дали повлияни от еуфория не се заблуждаваме? А може би и съзнателно се самозалъгваме... а понякога неволно...
За страстта, за любовта, за обичта е изписано много, много ще се изпише. Не откривам топлата вода, едва ли ще напиша нещо различно... но сега имам нужда да си подредя малко мислите... А може би по-скоро ще ги дообъркам... кой знае...
"... отново една от тях те грабва, пленява те с нещо, за което не намираш логично обяснение..."
Може би така започва всичко. Може би това е началото на всичко... А после?
Колко ли пъти мислим, че случващото се е любов. И колко време е необходимо, за да разберем, че е просто Страст... че е хубаво, но временно...
А мислили ли сме, че това е Любовта на живота ни, че това е Обичта и смисъла на живота ни... Сигурно... и сме убедени, че е завинаги... Но един ден... слънцето изгрява... и разбираме, че "завинаги" си има срок... и той е изтекъл... дълго... но е срок... и вече изтекъл...
Много ли са двадесет години... малко ли са...?
И къде е гаранцията, че това, което вълнува днес сърцето ми ще има по-дълъг "срок"?
Ами то, сърцето, ми казва нещо, вярвам му... искам да е така... защото е хубаво...
Вече ми бе казано, че вероятно се заблуждавам... Дали е прав? Но ако не е...? Ако пропуснем времето...
Времето... безмилостно, жестоко бързо... И все по-бързо сякаш става... За къде бърза? Защо отнася миговете щастие далече... А всъщност май искам да попитам: колко време имам пред себе си? Ще ми стигне ли за всичките мои мечти и желания? Ще ми стигне ли да бъда щстлива? Ще ми стигне ли да даря щастие и на друг?... Въпроси без отговор...
Страст, Любов, Обич... Колко продължава прехода от едно в друго?
Винаги ли в този ред следват? Дали може да се прескочи някой етап? Няма кой да каже...
Знам само, че искам да бъда щастлива сега. Искам сега да давам щастие и аз. Защото мога, защото искам, защото ми е хубаво...
Коя ли маргаритка мога да бъда за теб?... Откъсната и донесла удовлетворение? Или запазила си място в сърцето ти? Или онази... до последния ни миг...?...
Коя ли маргаритка си ти за мен?...
Онова безмилостното време... само то знае, но не казва...
А днес... сега, имам нужда от топлещите слънчеви лъчи, които да ме докоснат с нежността ти...
А днес... сега, ще приемеш ли лъчите на моите чувства... по-искрени не могат да бъдат?


0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner