четвъртък, 21 януари 2010 г.

разговор със... себе си

-Защо си тъжна, мила?
-Знам ли...
-Хайде да си поговорим.
-Дали е нужно?
-Да, ти имаш нужда?
-А ти?
-И аз... нали съм ти, а ти съм аз...
-И сега?
-Та, защо си тъжна?
-Не знам... май без повод... просто така...
-Не, не е това. Защо ме залъгваш?
-Ти си мислиш, че всичко разбираш...
-Защо са тези тъжни мисли, какво не искаш да си признаеш?
-Мислих си какво беше преди... 20 години да кажем...
-И какво е било?
-Видях... едно усмихнато момиче. С надежди... беше се замислило за бъдещето... и "виждаше" след 20 години...
-Разкажи, какво "вижда" това усмихнато момиче?
-"Вижда" една усмихната жена, мъж, който я е прегърнал, 2-3-4 деца, които щастливо си смеят...
-Чудесно! Защо си тъжна тогава?
-Защо ли? Та ти добре знаеш...
-Кажи го ти!
-Добре де, с теб на глава не се излиза. Липсва нещо в картинката след 20 години...
-И то е?
-...няма я прегръдката...
-Е, и ти сега. Какви са тия лиготии, една прегръдка..?
-Една... ама топли... я, виж какво е студено навън...
-И сега?
-Не знам... искам... да ми е топло... искам да съм гушната... искам...
-Щом искаш, ще стане.
-Кога? Как? Кой?
-Е, много въпроси, нали аз питах?
-Питаш... а що не отговаряш... така е лесно...
-Виж, какво ще ти кажа, миличка. Със самосъжаление не става тая работа. С чакане... изобщо. Знаеш го, по-добре и от мен. Ами, стегни се. Усмихни се! Животът, мила, е пред теб! Действай!
-...да, ще...
-Не! Не, "ще..." Животът е предизвикателство - посрещни го!
-Посрещам го!!!

2 мнения:

momenti-momenti каза...

Щом искаш, че стане!!! :)

Аmazonka каза...

Да, така е... :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner