когато ми е хубаво...

Когато ми е хубаво ми е трудно да намеря думите. Питам се защо са ми думи, нека ми е само хубаво... без думи... Е, да, ама... май не съм в ред. Нещо в мен напира да го изразя с думи. А тях ги няма... и става една... не е за разправяне. Та седя си аз пред листа, извинявай, пред монитора ;), усмихвам се и пиша: "хубаво ми е...". До тук добре. Време е за второто изречение, а то е: "Хубаво ми е..." Ха, май има повторение. Или на мен така ми се струва. Помня още някои неща от учителката си по български език и литература. Някога... някога... в едни по-други времена ;) бях мноооого мълчалива. Дето има една приказка: " с ченгел ми вадеше думите" в час по литература, когато трябваше да обяснявам, аджеба, какво ли е искал да каже автора... А пък той, каквото искал - казал.
Ето пак се отплеснах в приказки... Дали от ЕГН-то съм станала такава бъбривка?
Обаче ми е хубаво! Много, много, много хубаво!!!
Навън е като пролет... в душата ми е пролет... в сърцето ми е пролет... ееех, че пролетно стана...
Какво означава една прегръдка?
Майка прегръща рожбата си... нежност, обич, всеотдайност, красота...
Баща прегръща дъщеря си... закрила, пример, твърдост...
Баща прегръща сина си... сила, отговорност, мъжество...
Момче прегръща момичето си... трепет, неопитност, срамежливост, влюбеност, обещание...
Съпруг прегръща съпругата си... принадлежност, обич, благодарност, навик...
Мъж прегръща жена... хубаво, топло, вълнуващо, живот, страст, нежност, обич /забранена/, осъзнатост, невъзможност...
... ... ...
Ееех, мои мисли, къде се отвяхте?
Я, да се усмихвам и да си повтарям, въпреки граматическите правила: "хубаво ми е!"
Да! Хубаво ми е!
Отивам да се гушна в мислите си в най-топлата и нежна прегръдка...