И така... събудих се с усмивка, мотивирана за движение "напред и нагоре"...
И глас по телефона... "да отложим..." приземих се набързо.
Напоследък си давам сметка за пристрастеността ми към интернет и се опитвах малко да се "въздържам", но в този момент... се зарових в информацията от "глобалната мрежа" както щраусите си заравят главите... Ето какво открих - стихове на Омар Хаям:
***
Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!
***
Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.
***
Признавам си, че името на иранския учен и поет бях срещала много рядко и то само като поет от древността. Нямам спомен да съм чела нещо от него, за мен е бил загадка. До днес. :)
Информацията, която получих за Омар Хаям и стиховете, които звучат прекрасно ме накараха да се усмихна и да си дам сметка "Как хубави са дните!"
Очаква ме прекрасен ден, защото аз го искам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар