Знам, че любовта за всеки е нещо различно. Но мисля, че винаги е хубаво... зареждащо... каращо те да летиш... да се усмихваш... да преодоляваш по-лесно проблемите... дори и да забравиш за тях, и когато се сетиш, да разбереш, че неусетно те са се решили по-най-добрия начин...
Едно разбрах, аз няма да получа оная любов, която е за цял живот. Може би до неотдавна съм мислела, че съществува и има надежда да е при мен... вече знам, няма я при мен.
Но знам друго: има любов, която е станала навик... няма вълнение, няма тръпка, но има сигурност... има любов, която за месец виртуално познанство ми даде толкова много живот, колкото нищо друго до сега... усещането на една душа в две тела... има любов, която за 5 месеца телефонни разговори и за 3 срещи в годината ми даде толкова много внимание и страст, неполучавани до сега... има любов, която ми дава толкова много нежност и топлина... дава ми сигурност... а понякога ме хвърля на дъното на ада, в най-дълбоката несигурност... дава ми огън, а после студ... кара ме да летя и ми подрязва крилете с думите "да отложим..."...
Не искай от мен да обяснявам какво е любов и защо обичам...
Нямам обяснения... имам само чувства, които ме правят жива...
Чувства... често объркани..., но съм си живаааа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар