неделя, 8 ноември 2009 г.

жестоко огледало

Събота е... Събудих се рано. Всички спят. Кухнята е моето царство. Направих си ароматен чай, подсладих го с лъжичка мед. Разговор по телефона подслади началото на деня ми. :) Заредена с енергия ошетах, сготвих, направих и десерт... Реших да се поглезя... Бойлера е сгрял до последно, вода ще има. Никога не ми стига когато решавам да се поотпусна... :)
Влизам в банята... какво е това... коя е тази... в огледалото... защо ме гледа тъжно? Къде е блясъка в очите й? Защо личи умората й? ...има ли смисъл от всичко...?
Дааа... годините са безмилостни...
Жестоко огледало!
споделено от в
Етикети: ,

3 коментара:

  1. Вълшебна Фея8 ноември 2009 г. в 23:31

    "Счупих го!
    Ще се запитате -“кое”?
    Огледалото.
    Но не това
    във което всяка сутрин
    усмихната се вглеждам
    с желание за новия ми ден.
    A другото -
    за обратното виждане,
    което все назад ме тегли
    и погледа ми връща
    в погрешна посока.
    “Вчера” беше.
    И смисъл не виждам
    назад да се връщам!
    Предпочитам
    да гледам напред!
    А защо не и нагоре, а?"

    Не бъди враг на огледалото и не му се сърди за онова, което ти показва. Сприятели се с него така, както си приятелка на себе си. Защото онова, което виждаш в него, си всъщност ТИ! Не му позволявай да те дърпа назад към стари, отминали вече събития. И хора... Гледай само напред. "А защо не и нагоре, а?" ;)

    ОтговорИзтриване
  2. а8 ноември 2009 г. в 23:40

    За кой ли път... пак си права, мила Фейо!
    Напред и нагоре гледката е по-хубава. ;)
    Красив стих... Благодаря!
    :):):)

    ОтговорИзтриване
  3. Nezabravima10 ноември 2009 г. в 20:51

    Усмихни се. (на себе си) Нищо не връща времето назад, освен спомените...!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)