нещо ново при теб...

Попита ме: - Нещо ново при теб?
Попитах те: - В смисъл?
Отговори ми? - Както го разбираш.
Отговорих ти: - Да кажем... застой.
Ти: - Защо?
Аз: - Няма тръпка.
Ти: - Защо?
Аз: - Няма я... И се питам... дали изобщо я има или е само въобръжение...
Ти: - Това е въпросът.
Аз: - А къде е отговорът?
Ти: - В самия въпрос...
Е, та това е въпроса... въпросите... къде е... има ли...
Или по скоро да се питам: какво искам... какво очаквам... какво заслужавам... дали заслужавам...
В последните дни, дали под влияние на вируса, дали заради друго, се чувствам в застой. Физически е ясно, не е стимул да се движа с температура, но ме мъчи повече емоционалния застой. Опитах много неща, справих се с вируса. Заслужавам си похвалите. ;) Днес ми е по-добре, по-бодро.
Емоцията... и тя се вдигна с половин градус, да кажем. Приятен телефонен разговор, малко чат с приятен събеседник... Друг път това ми е носило много повече ентусиазъм, къде е сега?
Имам си Вълшебна фея! Добре, че е тя. Нейното присъствие ми даваше сили тия дни. И не само тези дни... Благодаря ти, мила ми Фейо! :):):) Без теб нямаше да виждам светлия лъч напред...
Утре започва нова седмица. Отново я посрещам с надежда. Знам, че да чакам нещо да се промени само... няма такъв момент. Всичко, ама абсолютно всичко, съм получила след някакво усилие от моя страна. Затова съм готова за утре... от сега. :)
Лека нощ!