зелени настроения...

.

Най-свежия сезон, с най-много зеленина, която прелива навсякъде и създава омайни и вълшебни кътчета навсякъде край нас.
Днес бях на зелена поляна. Изпъстрена с разноцветни дребнички цветенца. Цветенца, буренчета, плевели - все имена са, с които ги наричаме. Днес са цветенца за мен. За сетивата ми са лек и радост.
Ароматът на прясно окосена трева ме върна в едни далечни моменти. Лежах и вдишвах с пълни гърди въздуха наситен със спомени. Спомени за безгрижие и спокойствие...
Един зелен ден със зелени настроения...

Цвети е била на тази полянка...

А мен ме плени...
.

мисли и маргаритки...

.
Днес си мислих точно за тези маргаритки...
Нещо в мен си пожела един букет от полски цветя и треви. В последните години си правя такъв букет около рождения ми ден. Наближава ;). Забелязала, че независимо от климатичните особености на годината, винаги по това време тревите са най-зелени и първите маргаритки са цъфнали и намират място в букета ми.
Не знам откъде е тази ми симпатия точно към тези маргаритки. В градината през годините сме имали доста културни видове. По-едри, по-кичести, по-представителни... Не съм се впечатлявала. Сега като се замислям, не намирам причина и за това ми безразличие.
Спомени се гонят в мен...
Малко съм момиче, тичам сред поляните... Откривам си цветенца... навеждам се, за да усетя аромата им... а може и да се търкулна на земята... пчеличка ми е конкурент по любопитство... с букетче пъстро се прибирам и го слагам в чашка за вода...
Маргаритка бяла е аристократ в букетчето ми семпло. Със сърчице от слънце и рокличка във бяло...
А днес... не знам откъде се сетих... и разговор подхванах за това...
Сега се чудя друго. Много исках да си пожелая цвете и тревичка от крайпътната зеленина. Ей, така, да ми го откъсне някой и да ми го подари...
Не го направих... и не знам защо... а много исках го... искам и сега...
Може би, защото дар не проси се...

Photo  by  Drago.

.

две години... благодаря ти, обич моя!

Две години - най-сладките целувки са за мен.
Две години - най-топлите прегръдки ме обгръщат.
Две години - най-нежни ласки приласкават ме при теб.
Две години - пътя си към себе си вървя със помощ твоя.
Ти страст неподозирана разкри у мен,
жена доволна и щастлива съм със теб.

Сега разбирам какво е любовта,
онази зрялата, която ни живота дава,
когато всичко друго смисъла загуби
и лутаме се в дните си без цел.
В ден безцелен ти се появи
и смисъл в дните ми пося,
с целувка плаха ме поведе
по пътеки слънчеви  на любовта.
Душата ми докосна с нежност,
сърцето мое покоряваш всеки ден,
от ежедневието сиво раждам се
за щастие и осъзнат живот.
Бъдещето светло ми изглежда,
миналото вече не боли така,
но има днешен ден Сега и Тук
и той е важния за мен и теб.
Подавам ти ръка, за да ме водиш
в днешния ни слънчев ден напред.
Две години - малко са и много...
Сърцето мое пожела си, още
много пъти да са все по две пред нас.
Усмивки, щастие и радост да бележат
дни изпълнени с любов и обич.
Топлината в нашите прегръдки да си пазим
нежността живот да дава на страстта,
а в очите ни дъгата да цъфти от обич...
На рамото ти твое с доверие опрях се,
любов и щастие за нас си пожелах,
и на вълшебна детелинка го нарекох,
на детелинка с четири листа...
Благодаря ти, слънце мое,
за тези две години, от сърце!
Благодаря ти, за огъня, който в мен запали,
и който учиш ме да пазя и поддържам...
Светът, животът - други с теб са,
с усмивки, понякога със сълзи,
но винаги са живи,
жива съм и аз...

Благодаря ти, обич моя!

Прости ми, мили,
много се вълнувам
и думите ми бягат...
Но ти го знаеш,
също и усещаш,
че обичам теб безумно!

Снимки тук,  тук,  тук и от нета.
.

роза съм...

.

роза съм... пази ме...

и ще бъда твоя...

завинаги...

.

сълза...

.
Цяла съм събрана в таз сълза...
И тежа от болка...
И боли от мъка...
И мъката ми носи студ...

Къде е слънцето ми...
да ме стопли...
да ме прегърне с обич...
да ме усмихне с целувка...

Живот ми даде...
защо сега ми го взима...
защо не вземе любовта ми...
от нея има и за двама...

Любовта гори ме и ридае днес...
била безперспективна...
и очаква да я пожелае...
в сълза събрана...


Снимката е оттук.
За Драго е жива вода...
.

зелено в моя ден...

 .

Накъдето и да се обърнеш все е зелено.

Зелено... зелено... зелено...

Чувствам се у дома си... до корените си...

Зеленото ме приземява. Зеленото ме заземява.

Поемам въздух и енергия си пия от извора, който ме зарежда за следващите дни, за да преживея.

Днес край пътя гледах, баирите от ляво и от дясно, към реката поглед се промъкна и в небето се зарея... Свободата си намери днес душата моя. И празник най - зелен за мен е.

Зелено и зелено... хиляди нюанси...

Тополи със зелени лъскави листенца... Брезите с трепетни повеи... Върби надвесили са русо-зелените си кичури към реката забързана... Достолепни орехи с огнено-оранжево зелени върхове, устремени към слънцето... Храстите безимени край мен редят се в своите зелени дрехи... Други в свежо бяло се облекли, за да отразяват зеленото край тях...

Зелено... зелено... навсякъде край мен...

В детелините полегнах. С глухарчета се заиграх. Великденче ми се усмихна... Земята ме привлече в прегръдката си силна. Ръцете си разперих, за да ме прегърне. Очите си затворих.  Слънчева целувка по лицето си усетих. В небето синьо се загледах. Бели облачета заиграли, кадели си предат. Други, перести се размотават и не искат ред да знаят. Слънчеви лъчи с погледа ми си флиртуват. През ябълкови цветни облачета се промъкват и крият се зад други, след заговор със пролетен повей. И аромат омайващ ябълково-сладко-меден...

... Къде съм аз? Коя съм аз? Какво съм аз?...

Аз... нещо леко съм. Свободно. В хармония и мир съм. Аз зелено съм. От зелена съм дъга родено...

Дали глухарче да не съм? Или пък детелинка, но от ония с четири листенца за късмет? А може би съм облаче, влюбено в зеленото поле?

Не...

Не съм едно. Аз всичко съм!

Днес Хармония е мойто име.

И Зелено е паролата за моя ден.

Днес дъга зелена съм, с нюанси хиляди зелени...

Зелено... зелено... зелено...

Photo  by Aquawoman.

денят... нощта... разни мисли...

.
Денят изпълни ми с усмивки и със нежност.
За днес спокойствие си пожела. Помоли ме да разбера. Аз чудо съм голямо ;), на всичкото отгоре и доста вироглаво ;)
Молбата твоя не исках аз да чуя. Не можех да допусна, че щом съдбата позволява, ние трябва да се противим.
Спокойствието твое наруших, но не съжаляваме и двама.
Да усещам ръцете ти да ме прегръщат - сили и вдъхновения в мен ти пораждаш.
До теб и с теб всичко по- е лесно, по- е някак си спокойно.
Питаш, не омръзва ли ми да правя това или пък друго.
Не! И това, и друго, знаеш /и го виждаш, даже/ може да е задължение, но може и вдъхновение да бъде. Вече си разбрал, за две години, че много малко трябва ми, за да бъде вдъхновението с мен.
Прегърни ме, усмихни се, целуни ме... извикай любовта... и душата моя пее...
Днес бях сама за час. Пуснах свежо клипче и си пях. Пях... и пак... и пак... и даже си танцувах. Ей, така, сама... и ти се усмихвах... като луда... ;)
Слънцето изгряваш в моя ден, щом гласът ти сутрин пожелае утрото добро да бъде.
Сънища спокойни пожелаваш и нощта прегръщам с твоя глас и усмивката, която чух да изгрява в теб, когато бъбрих ти безспир.
В нощ самотна, търся в съня си нежната прегръдка, страстната целувка... и в мен разлива се любовен стон... а после, осъзнала самотата будна, студ прегръща ме и боли от самота...
Боли... И болката забравям, щом ръцете твои ме обгърнат и не искат да ме пускат...
Този миг, на силната прегръдка, с нежност пълен и с любов пленен... този миг, спасител е със спомена си, когато си далеч от мен...
В този час безумно късен, а може би е ранен... в този час, когато ти си сам в голямото легло... в този час, в който аз не искам да си лягам в самота... избор няма друг сега... в този час спасение за мен ще бъде споменът за прегръдката, с която ме желаеш... целувката, с която ме изпиваш... погледът ти, който щастието в мене вижда...
... ... ...
.