неделя, 20 януари 2013 г.

пролетен повей...

Душата ми усети пролетен повей.
Нежно го прегърна със усмивка.
Потърси слънчев лъч за погледа ми сив.
В синева безкрайна потопи се.
И феерия от цветове изгря.
Дъгата подреди в пъзел от мечтите съкровени.
Птичи зов от храстите дочу се.
Клонче се наведе и закачливо ми намига.
Песента на птиче невидяно, преследва ме с усмивка през деня.
Душата ми усети пролетен повей... По-лесно се понася мисълта, че зимата все още тук е.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner